Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Човек, който знае какво е краен срок - предположих аз и отново запалих осветлението.
Станах, заметнах се с халата и слязох да отворя.
- Заповядайте, влезте в кабинета, нощна птицо - казах аз, след като поканих господин Фодъргил вътре в къщата.
- Благодаря, Чарлс - отвърна той.
И аз не знам как се сдържах да не се разсмея, докато махах от писалището „Математика. Част втора“, за да бръкна в чекмеджето с чековете на акционерното дружество.
- Ако не ме лъже паметта, пет хиляди и петстотин лири стерлинги, нали така? - попитах, после отвих капачката на писалката и погледнах часовника върху полицата над камината.
В единайсет часа и трийсет и седем минути вечерта се разплатих окончателно с господин Фодъргил за галерията на Челси Терас номер едно.
Скрепихме сделката с ръкостискане и изпратих бившия галерист. Когато се качих отново горе в спалнята, за своя изненада видях, че Беки седи на писалището.
- Какво правиш? - попитах я.
- Пиша предизвестието, че напускам „Сотби“.
Докато чакахме след месец Беки да поеме като управител галерията на номер едно, Том Арнолд се запретна да я ремонтира основно. Даваше си сметка, че се надявам новата ни придобивка бързо да се превърне във флагман на цялата империя „Тръмпър“, въпреки че за ужас на Хадлоу цените вече наистина наближаваха тези на боен кораб.
В петък, шестнайсети юли 1926 година, Беки напусна „Сотби“. В седем часа на другата заран се нагърби с отговорността да продължи ремонта на галерията, та да освободи Том и той да се върне към обичайните си задължения. Веднага реши да превърне сутерена в хранилище - галерията щеше да остане на партерния етаж, а залата за търгове - на първия.
Беки и специалистите и щяха да се настанят на втория и третия етаж, а последният етаж, където преди се бе намирало жилището на господин Фодъргил, щеше да бъде преобзаведено така, че там да се помещава администрацията на акционерното дружество. Една от залите бе превърната в чудесна заседателна зала, където да се провеждат съвещанията на управителния съвет.
На седемнайсети октомври 1926 година той се събра за пръв път в пълен състав на Челси Терас номер едно.
Само три месеца след като напусна „Сотби“, Беки вече бе „отмъкнала“ за екипа си общо седем души от общо единайсет, които работеха там, и още четирима от „Бонам“ и „Филипс“. На следващото заседание на управителния съвет ни предупреди, че и трябват три години, за да изплати дълговете, натрупани покрай покупката и ремонта на галерията, и вероятно още три, докато бъде сигурна, че е в състояние да внесе своя принос в увеличаване печалбите на дружеството.
- Е, не е като първия ми магазин - казах аз на присъстващите. - Само за три седмици излязохме на печалба, господин председателю.
- Стига си злорадствал, Чарли Тръмпър - не забравяй, че не продавам картофи - сопна се жена ми.
- О, не го забравям - отвърнах аз и на двайсет и първи октомври 1926 година, в чест на шестгодишнината от сватбата ни, и подарих маслена картина на Ван Гог - „Хора, ядящи картофи“.
Господин Рийд от галерия „Льофевр“, личен приятел на художника, ме увери, че платното има почти същата стойност, както картината в музея „Рийкс“. Бях принуден да се съглася, макар че първоначалната цена ми се видя доста солена, но след кратък пазарлък взех платното за шестстотин гвинеи.
Доста време на фронта на госпожа Трентам като че ли всичко беше мирно и тихо. Това ме притесняваше, понеже бях сигурен, че онази вещица отново крои нещо. Обявяха ли някой магазин за продан, все очаквах и тя да почне да наддава, за да ми го отнеме. Ако някъде на Челси Терас възникнеха неприятности, винаги подозирах, че и тя има пръст. Беки беше съгласна с Дафни, че вече съм започнал да страдам от мания за преследване, когато Арнолд ми съобщи, че тъкмо си бил поръчал нещо в пивницата на Рексол, когато по телефона му се обадила госпожа Трентам, кръчмарят обаче отишъл в служебното помещение отзад и Арнолд не успял да чуе нищо съществено. След тази случка Беки волю-неволю призна, че времето очевидно не е притъпило желанието на госпожа Трентам да си отмъсти.
Някъде през март Джоан ни съобщи, че два дни бившата и господарка си е стягала багажа, после са я откарали в Саутхамптън, където тя се качила на пътнически параход за Австралия. След седмица Дафни дойде на вечеря у нас на Гилстън Роуд и го потвърди.
- Можем само да предполагаме, драги мои, че е отишла да навести онзи непрокопсаник, сина си.
- Доскоро разправяше под път и над път какви невероятни успехи жънел синът и, защо не разгласи и сега какво е намислила?
- Нямам представа - призна си Дафни.