Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Как мислиш, възможно ли е Гай да възнамерява да се прибере в Англия? Все пак нещата се поуталожиха.
- Съмнявам се - сбърчи чело жената. - Ако смяташе да се връща, не майка му, а той щеше да се качи на кораба, но в обратна посока. При всички положения, ако чувствата на баща му изобщо имат някакво значение, след като се прибере в имението в Асхърст, Гай няма да бъде посрещнат като блудния син.
- Тук има нещо гнило - споделих аз с нея. - Би трябвало да съществува обяснение за тайнствеността, с която госпожа Трентам се е обградила напоследък.
Три месеца по-късно, през юни 1927 година, подполковникът ми показа в „Таймс“ некролога на Гай Трентам.
- Каква ужасна смърт! - възкликна той.
Дафни отиде на погребението в енорийската църква в Асхърст, защото, както обясни по-късно, искала да види с очите си как заравят ковчега, за да повярва наистина, че Гай Трентам вече не е сред живите.
След време Пърси сподели с мен как едва е удържал жена си да не почне и тя заедно с гробарите да хвърля пръст върху капака на ковчега. Дафни пък каза как се съмнявала, че именно това е причина за смъртта на Гай, макар и да не разполагала с доказателства за противното.
- Поне вече няма да ти мътят водата - бяха последните думи на Пърси по въпроса.
Аз се свъсих.
- Първо нека погребат и госпожа Трентам до сина и и чак тогава ще повярвам в това.
26.
През 1929 година семейство Тръмпър се премести в по-голяма къща в Литъл Болтънс42. Дафни ги увери, че макар кварталът да е „малък“, са направили стъпка в правилната посока. Сетне погледна Беки и добави:
- Но все още, драги, сте твърде далеч от Итън Скуеър.
По случай новото жилище Тръмпърови организираха празненство, което за Беки имаше двойно значение - на другия ден и предстоеше да получи степен „Магистър на хуманитарните науки“. Пърси се заяде, че и е трябвало доста време, докато напише дисертацията, посветена на голямата любов на живота и - Бернардино Луини, ала тя отвърна, че това били камъни в градината на съпруга и.
Чарли дори не опита да се защити - само наля на Пърси поредното бренди и отряза връхчето на пурата.
- Утре Хоскинс ще ни закара на церемонията, ще се видим там - оповести Дафни. - Ако поне този път бъдат тъй любезни да ни сложат на някой от първите трийсет реда.
Чарли се зарадва, че местата на Дафни и Пърси са точно зад тях - този път те бяха достатъчно близо до сцената, за да виждат добре церемонията.
- Кои са тези? - попита Даниъл, когато на подиума излязоха четиринайсет достолепни възрастни господа, които бяха облечени в дълги черни роби с морави качулки и които седнаха по столовете.
- Ректорският съвет - обясни Беки на осемгодишния си син. - Именно те препоръчват кой да получи степен. Не задавай непрекъснато въпроси, Даниъл, хората наоколо ще се подразнят.
В този миг заместник-ректорът се изправи, за да прочете списъка с имената.
- Първо трябва да изчакаме да обяви кой получава бакалавърска степен и чак тогава ще стигне и до мен - рече Беки.
- Я не се надувай толкова, скъпа - усмихна се Дафни. - Някои от нас още помним как доскоро смяташе, че най-важният ден в живота ти е бил, когато си получила бакалавърска степен.
- Защо и татко си няма степен? - възкликна Даниъл и вдигна от пода програмата на майка си. - И той е умен като теб.
- Вярно е - съгласи се Беки. - Но за разлика от моя баща неговият не го е накарал да учи в училище.
Чарли се наведе към тях.
- Затова пък дядо му го е научил да продава плодове и зеленчуци, така че, докато е жив, да върши нещо полезно.
Даниъл замълча, за да осмисли двете противоположни мнения.
- Ако заместник-ректорът продължава със същото темпо, церемонията ще се проточи ужасно дълго - прошепна Беки след половин час, когато достолепният мъж бе достигнал едва до буквата „П“.
- Ще почакаме - отвърна ведро Дафни. - Ние с Пърси не бързаме, има много време до началото на надбягванията на хиподрума „Гудуд“.
- Виж, виж, мамо! - ахна Даниъл. - Открих в списъка още един Арнолд, още един Мур и още един Тръмпър.
- Тези имена се срещат доста често - отвърна Беки и докато наместваше момченцето пред себе си, не си направи труда да надзърне в списъка.
- Как ли изглежда, мамо? - не мирясваше Даниъл. - Всички Тръмпърови ли си приличат?
- Не, глупчо, срещат се в най-различни форми и размери.
- Но и малкото му име започва със същата буква, както на татко - допълни хлапето доста високо и хората, насядали три реда пред тях, се почувстваха участници в разговора.
- Шшшт! - спря го Беки, понеже двама-трима се обърнаха и ги изгледаха.
- Чарлс Джордж Тръмпър, бакалавър на математическите науки - обяви заместник-ректорът.