Търговецът

- Съгласен съм, времената са тежки - рекох му аз.

Усетих как по дланите ми избива пот.

- Да де, но вие никога не сте криели желанието си да станете собственик на галерията.

- Вярно е, ала след търга купих с парите, които бях заделил за нея, няколко други магазина.

- Знам, господин Тръмпър. Сега обаче съм склонен да се споразумеем за далеч по-разумна цена...

- Както безспорно помните, бях готов да броя три хиляди и петстотин лири стерлинги.

- Стига да не ме лъже паметта, последната сума, която посочихте, беше девет хиляди лири.

- Тактика, господин Фодъргил, най-обикновена тактика. Както със сигурност схващате, и през ум не ми е минавало да давам девет хиляди.

- Но жена ви посочи при наддаването сума от пет хиляди и петстотин лири, дори и да забравим, че след това заяви как е готова да даде единайсет хиляди.

- Не мога да го отрека - потвърдих аз. - Но тъй като сте ерген, господин Фодъргил, вероятно не знаете, че ние в Ист Енд гледаме на съпругите като на източник единствено на неприятности и разправии.

- Готов съм да продам галерията за седем хиляди - натърти човекът. - Но само на вас.

- Ще я продадете и за пет хиляди - възразих аз, - стига някой изобщо да прояви интерес.

- И дума да не става! - отсече господин Фодъргил.

- След девет дни ще бъдете на друго мнение, но нека ви кажа какво ще направя - допълних аз и се надвесих толкова много напред, че още малко, и да падна от щайгата. - Ще зачета думата, дадена от жена ми, и ще ви броя пет хиляди и петстотин лири стерлинги, които, да ви призная, бяха и таванът, определен ни от управителния съвет, но само при условие, че до полунощ подготвите всички документи и ми ги донесете да ги разпиша. - Фодъргил отвори уста да се възмути. - Това, разбира се, не би трябвало да ви затрудни - допълних, докато той не е възроптал. - Договорът е върху писалището ви от осемдесет и един дни. Единственото, което остава да сторите, е да смените името и да смъкнете цифрата. А сега ще извинявате, господин Фодъргил, но трябва да се връщам при клиентите.

- Никой досега не се е държал така грубиянски с мен - оповести мъжът и скочи разгневен.

Обърна се и излезе, оставяйки ме сам в склада.

- Аз пък никога не съм твърдял, че не съм грубиян - казах на преобърнатата щайга.

След като прочетох на Даниъл още една глава от „През лупата“* и го изчаках да заспи, слязох долу, за да вечеряме с Беки. Докато тя ми сипваше от супата, и разказах най- подробно какво сме разговаряли с Фодъргил.

- Жалко! - беше първата й реакция. - По-добре да беше дошъл при мен. Сега вече никога няма да притежаваме галерията на номер едно...

Продължи да се тюхка и докато си лягаше. Угасих газе- ника върху нощното шкафче и си помислих, че Беки може би е права. Тъкмо бях започнал да се унасям, когато чух, че долу на входната врата се звъни.

- Минава единайсет и половина - рече сънено Беки. - Кой ли е по това време?