Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Възрастният адвокат сбърчи чело.
- За това се иска да се доверите изцяло на... - Той погледна името, което си беше записал. - На госпожица Бенсън.
- Платете и колкото трябва, само и само да мълчи - рече клиентката. - Банка „Кутс“ в Лондон ще се заеме с финансовите подробности.
Старши съдружникът кимна и макар че през следващите четири дни му се наложи да работи едва ли не до полунощ, той успя да подготви книжата, необходими, за да се изпълнят исканията на клиентката броени часове преди госпожа Трентам да замине за Лондон.
В шест часа и три минути сутринта на двайсет и трети април 1927 година дежурният лекар удостовери, че Гай Трентам е издъхнал, и на другия ден, придружавана от ковчега на сина си, госпожа Трентам пое скръбното си пътуване към Англия. Все пак бе доволна, че на континента само двама души знаят колкото нея: възрастен господин, който само след няколко месеца щеше да излезе в пенсия, и жена, която оттук нататък щеше да живее така, както допреди няколко дни не бе и мечтала.
Преди да отплава, госпожа Трентам прати на мъжа си телеграма, съдържаща възможно най-малко сведения, и пое към Саутхамптън безмълвно и анонимно, както бе и пристигнала. След като стъпи на английска земя, се прибра право на Честър Скуеър. Разказа на съпруга си най-подробно за трагедията и той от немай-къде склони на другия ден да пуснат в „Таймс“ некролог, който гласеше:
„След дълго и мъчително боледуване капитан Гай Трентам почина трагично от туберкулоза. Погребението ще се състои във вторник, 8 юни 1927 г., в църква „Сейнт Мери“, Асхърст, графство Баркшир.“
Опелото бе отслужено от местния свещеник, който увери паството, че смъртта на Гай Трентам е злощастие за всички, които са го познавали.
Гай Трентам бе погребан в гроба, запазен за баща му. Майор Трентам и съпругата му, роднините и приятелите на семейството, енориашите и слугите си тръгнаха от гробището, свели глави.
През следващите няколко дни госпожа Трентам получи над сто съболезнователни писма, в едно-две от които се казваше, че ако не с друго, може да се утеши с мисълта, че има по-малък син, който да заеме мястото на Гай.
След ден снимката на по-големия брат върху нощното шкафче бе заменена с фотографията на Найджъл.
Ч А Р Л И
1926-1945
25.
Двамата с Том Арнолд правехме обичайната за понеделник сутрин обиколка на магазините, когато той сподели с мен мнението си.
- Това няма да стане никога - отсякох аз.
- Вероятно сте прав, драги ми господине, но мнозина собственици на магазини са изпаднали в паника.
- Страхливци! - рекох аз. - Има близо един милион безработни, кой глупак ще рискува да вдига стачка!
- Дори да е така, задругата на собственици на магазини препоръчва на членовете си да заковат с дъски витрините.
- Сид Рексол ще препоръча същото и ако някой пекинез вдигне крак, за да се изпишка пред „Мускетарят“.
Върху устните на Том се мярна усмивка.
- Значи сте готов за схватка, господин Тръмпър?
- И още как! Този път ще подкрепям до дупка господин Чърчил. - Спрях, за да огледам витрината на магазина за шапки и шалове. - Колко души работят сега при нас?
- Седемдесет и един.
- И колко според теб смятат да стачкуват?
- Петима-шестима, най-много десетима, при това само онези, които членуват в профсъюза на търговските работници. Някои от служителите ни обаче вероятно няма да успеят да дойдат на работа заради стачката в градския транспорт.
- До довечера ми дай имената на всички, които не са сигурни, през седмицата ще поговоря с всекиго поотделно. Така поне ще убедя един-двама, че имат бъдеще в търговското дружество.
- Какво бъдеще, ако стачките продължат?
- Кога най-после ще проумееш, Том, че каквото и да се случи, то не може да повлияе на „Тръмпър“?
- Сид Рексол мисли...
- Той не може да мисли.
- Та той мисли, че през следващия месец за продан ще бъдат обявени най-малко три магазина, а ако избухне всеобща стачка, броят им може да бъде много по-голям. Миньорите убеждават хората...
- Когото и да убеждават, не могат да убедят Чарли Тръмпър - прекъснах го аз. - Уведоми ме веднага щом чуеш, че някой е решил да продава, защото аз и досега купувам.
- Когато всички останали продават!
- Точно тогава трябва да купуваш - отвърнах аз. - Човек трябва да се качва на трамвая именно когато останалите слизат от него. И така, дай ми имената, Том. Междувременно ще отскоча до банката - рекох накрая и се отправих към Найтсбридж.
В тихата си нова кантора на Бромптън Роуд Хадлоу ми съобщи, че в сметката на „Тръмпър“ има малко над дванайсет хиляди лири стерлинги - според него предостатъчно, за да се справим, ако случайно избухне всеобща стачка.