Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- И дори прилича на баща ти - подметна Чарли, после се изправи и отиде да си получи дипломата.
Всички заръкопляскаха още по-силно, щом научиха на колко години е новоизпеченият бакалавър. Беки зяпна невярващо, Пърси се зае да си бърше очилата, по нищо не личеше Дафни да е изненадана.
- Откога знаеш? - попита през стиснати зъби Беки.
- В деня след като ти получи бакалавърската степен, Чарли се записа в колежа „Бъркбек“.
- Но кога е намирал време?
- Трябваха му осем години. Всеки ден, докато ти спеше сладко-сладко, той ставаше и учеше.
В края на втората година предвижданията на Беки за постъпленията от галерията на номер едно звучаха малко по-оптимистично. Месеците обаче минаваха, а дълговете си оставаха все тъй големи. Чак през третия месец на третата година Беки започна да намалява с малко главницата.
Тя се оплака пред управителния съвет, че макар и изпълнителният директор да помага с оборота, той не допринася с нищо за печалбата, защото вечно решава, че непременно трябва да откупи търсените експонати, и то на цена, която не включва търговската отстъпка.
- Затова пък, госпожо Тръмпър, създаваме много ценна сбирка от произведения на изкуството - напомни и веднъж той.
- Освен това пестите от данъците и правите разумни вложения - изтъкна и Хадлоу. - По-нататък нищо чудно да използваме колекцията като банкова гаранция.
- Дори да е така, господин председателю, сега-засега това не допринася особено за подобряването на финансовия ми отчет. Изпълнителният директор ми взима най-продаваемата стока, на всичкото отгоре е разчел кода, с който работим по време на търговете, и винаги знае каква е предварително определената цена.
- Говориш така, сякаш не си част от търговското дружество - укори я усмихнат Чарли и добави: - Макар че, да ви призная, вероятно щеше да ни излезе много по-евтино, ако те бяхме оставили в „Сотби“.
- Да не се вписва в протокола - уточни свъсен председателят на управителния съвет. - Между другото, какъв е този код на търговете?
- Няколко букви, взети от една или повече думи и съответстващи на числа, например „Чарли“ ще изглежда като Ч - 1, А - 2, Р – З и така нататък, а ако някоя буква се повтаря, я пропускаме. И така, ако се досетиш за двете думи, които заместваме с цифри, и се добереш до вътрешния каталог, ще разбереш и каква приблизителна цена сме определили за всяка картина.
- Защо тогава не сменяте от време на време думите?
- Защото, който е разчел веднъж кода, ще се досети и за новите думи. При всички положения се иска доста практика, за да погледнеш буквите АНХХ и веднага да се досетиш, че това е...
- Хиляда и триста лири стерлинги - подсмихна се самодоволно Чарли.
Докато Беки се стремеше да наложи галерията на номер едно, Чарли успя да купи още четири магазина, включително будката за вестници и бръснарницата. Госпожа Трентам не се опита да му попречи. Той сподели с останалите от управителния съвет, че, както личи, тя вече не разполага със средства, за да осуетява намеренията му.
- Но само докато не умре баща и - напомни Беки. - Веднъж наследи ли баснословното му богатство, госпожа Трентам преспокойно ще се възправи и срещу господин Селфридж и Чарли няма да е в състояние да я спре.
Той се съгласи, но все пак увери управителния съвет, че смята много преди това да е изкупил всички магазини по улицата.
- Нямаме причини да смятаме, че старецът няма да поживее още няколко години.
- Покрай това се сетих - намеси се подполковникът, - че догодина през май навършвам шейсет и пет, струва ми се, че е време да се оттегля в заслужена почивка.
Чарли и Беки бяха смаяни от тези неочаквани думи - и през ум не им беше минавало, че все някога подполковникът ще реши да излезе в пенсия.
- Не можеш ли да останеш поне докато навършиш седемдесет? - попита едва чуто Чарли.
- Много мило от твоя страна, Чарли, но не мога. Обещал съм на Елизабет, че ще прекараме последните няколко години от живота си на любимия и остров Скай. Пък и бездруго смятам, че е крайно време ти да станеш председател на управителния съвет.
Следващия май подполковникът се оттегли официално от управителния съвет. Чарли му организира изпращане в „Савой“, на което покани всички служители във фирмата заедно със съпругите и съпрузите. Вечерята се състоеше от пет ястия и три вида вино и Чарли се надяваше подполковникът да не я забрави никога.
В края на празника той стана, за да вдигне наздравица в чест на първия председател на управителния съвет на „Тръмпър“, а после му подари сребърна количка с бутилка от любимото уиски на подполковника - „Гленливит“. Поканените започнаха да тропат по масата и настояха вече бившият председател да отговори на поздравленията.