Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Той кимна.
— Забелязах като прелетяхте.
— Да сте виждали един друг мъж наоколо през последните няколко часа? — попита го тя и описа Арли Роузън, но непознатият поклати глава. — Добре, благодаря ви. Извинете.
Мъжът се върна към замислената си поза, а Рейчъл прегърна Грейси и я поведе към колата.
Качиха се в колата и поеха по обратния път, клетъчният телефон на Рейчъл иззвъня с три такта от Петата симфония на Бетовен и тя мълниеносно бръкна в чантичката си. Грейси чу разтревожения мъжки глас от другата страна, въпреки външния шум на пътя.
— Рейчъл? Мила, къде си? Добре ли си?
Отговорът бе сподавено ридание.
— Арли! А ти къде си?
— Тук, у дома. Току-що се върнах. Какво става?
Рейчъл вече плачеше открито, махаше с ръка, но изпитваше трудност да намира думите. Преглътна сълзите и заговори — обясни му колко се изплашили всички.
— Скъпа, не намери ли бележката ми?
— Не.
— В лаптопа ти. Пуснах го като банер — исках да ти съобщя, че отивам до язовира Елуа, просто да помисля за няколко часа.
— Не съм го погледнала, Арли! Като се събудих, много се изплаших, че те нямаше. Не знаех какво да си мисля. Обадих се на Грейси и тя долетя с черокито.
— Трябва да си дойдеш у дома. Появи се нещо ново. Налага се да се махнем от тук за известно време.
— Защо?
— Просто… просто се връщай тук бързо.
След като затвори, Рейчъл извади хартиена кърпичка и избърса очите си, докато Грейси се бореше със завоите на планинския път. Огромното облекчение, което Рейчъл изпита, бе очевидно и сълзите й не пресекваха. Показа една отбивка на пътя.
— Сега добре ли си, Рейчъл? — попита Грейси, след като отби и спря.
— Вече — да — отвърна тя със спокоен тон, възвърнала самообладанието си, — макар че по гласа му разбрах, че е наистина разтърсен. Искам аз да шофирам, Грейси, за да можеш да се обадиш по телефона на Ейприл и да й съобщиш, че баща й си е у дома.
— Съгласна — каза Грейси и дръпна ръчната спирачка, за да извършат смяната. — Трябваше да се сетя, че онзи мъж там горе, не е командирът. Косата му бе по-малко.
Рейчъл също се засмя.
— Знам. Спомням си какво си помислих, като го приближихме: „Вярно, че последните няколко дни бяха изпълнени с напрежение, но чак пък толкова…“.
— Трябва да се засрамим от себе си — рече Грейси.
— Да, трябва — отвърна Рейчъл, погледна Грейси и избухна в смях. — Пък и онова шкембе — продължи Рейчъл. — Убедих се, че онзи не е Арли, след като видях шкембето му.
— Е… при цялото ми уважение, Рейчъл, но командирът също има шкембе.
— Но не и чак такова! — разсмя се Рейчъл, отвори вратичката и намигна на Грейси. — Позволи ми да го познавам най-добре.
— Добре де, не ти го оспорвам.
Когато двете жени спряха на подходната алея, Арли се виждаше през прозореца на кухнята — говореше по телефона. Помаха им и побърза да излезе и да ги прегърне.
— Получих едно необичайно обаждане и трябва да продължа разговора.
— Какво? — успя да попита Рейчъл, но той вече се бе обърнал към Грейси.
— Може би ще поискаш да чуеш разговора по другия апарат — кимна той и й разказа за обаждането на Бен Коул от Анкъридж.
Грейси влезе в кухнята и вдигна слушалката, а Арли продължи да говори:
— Доктор Коул, извинете ме за прекъсването.
— Командир Роузън, въпросът е деликатен и има неща, които не мога да ви кажа, поради причини, които не ми е позволено да ви обясня, както казах преди минута — но съществува голяма вероятност вашият самолет да се е сблъскал във въздуха — или поне витлото ви — с друг самолет предишния понеделник вечерта.
— Ние го имаме предвид…
— Командире, не мога да говоря повече по телефона. Може би ще успея да дойда в Сиатъл и да поговоря с вас или нещо подобно, но сега не мога да ви кажа нищо повече. Има опасност да пострадам сериозно само дето ви се обадих, но съвестта не ми позволяваше да премълча.
— Вие ли бяхте другият пилот? — попита Арли и разтърка очи.
— Не, господине. Не съм пилот. Просто знам…, че наблизо е имало друг самолет. И предполагам, че сте се ударили леко.
Грейси ръкомахаше в другия край на стаята, опитваше се да му каже нещо.
— Почакайте… задръжте, доктор Коул — рече Арли и закри с ръка слушалката, което стори и Грейси.