Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
„По-късно“ — рече мислено той на лъскавия инструмент и отиде до бюрото си, където екранът настоятелно сигнализираше, че е получил нов имейл. Бен натисна съответните клавиши и установи, че съобщението бе нежелан спам. Изтри го и понечи да стане, но изведнъж му хрумна една мисъл. Пусна уеб търсачката и извика списъка на любимите си уебсайтове, след това ги прегледа, докато не намери онзи, който му даваше пряк достъп до командния център на ФАА в Хърндън, Вирджиния — програма, чрез която можеше да се проследи всеки летящ самолет.
Намери търсената страница и зададе въпроса си, доволен, че можеше да възстанови всеки миг от вечерта миналия понеделник, след което въведе часа, в който започнаха да пикират към Залива Аляска.
След няколко секунди екранът светна с отговорите на компютрите на ФАА. Бен увеличи мащаба на съответния район.
Не намери нищо, свързано с позивните на гълфстрийма — Мъдрец десет, но имаше отметка за ауакса — Корона дванайсет. Пусна програмата да върви с времето и видя как отметката на ауакса пое стабилно по курса си на изток в онзи миг, когато гълфстриймът със самия него на борда, бе започнал да пикира към водата.
В статията на „Анкъридж таймс“, на която бе попаднал, не се съобщаваха позивните на катастрофиралия водосамолет, но това май нямаше значение. Той и без друго не можеше да каже къде се намираше гълфстриймът, тъй като нямаше отметка за него.
Излезе от програмата, изправи се, но седна отново. Питаше се дали има начин да се получат необработените данни от РВД от последните дни.
Възможно бе, реши той, старият му приятел и бивш хакер Ханк Бостън да знае някакъв начин. Ханк, чийто прословут компютърен прякор бе Мастърмаус, през осемдесетте бе престанал да прониква в чуждите компютри само две стъпки преди ФБР да го пипне и бе навлязъл в изгодния бизнес да защитава компютрите от хора като самия него. Бен се засмя вътрешно, като си помисли, че бе научил повече за компютрите от Мастърмаус, отколкото от Калифорнийския технологичен институт. Най-хубавото в цялата работа бе, че Ханк обичаше самолетите. Ако имаше начин да се види какво са записали радарите на ФАА, Ханк щеше да го знае. Възможно бе обаче да се проследи всяко обаждане, затова Бен трябваше много да внимава да не разкрие прекалено много.
„Може да стане и в писмена форма“ — заключи Бен, извика на екрана си готова форма за електронни писма и започна да набира съобщението си. „Това може би са напразни усилия“, помисли си той. Ханк можеше да е в отпуск, в затвора или в някое интернет-заведение, зает с компютърна игра, забравил за целия свят, докато спасяваше земята от петдесетхилядната атака на извънземни, която бе отблъснал — за половин долар на игра.
Изпрати имейла и поседя известно време замислен — питаше се какво го подтикваше тъй силно да открие дали катастрофиралият хидроплан се бе намирал в понеделник вечерта близо до Мъдрец 10. Отговорът бе смехотворно прост и наивен, и алтруистичен — отвращението от това, че един старши пилот ще изгуби прехраната си, поради невидимата намеса на прелетял наблизо самолет, чиято поява може да бъде забулена в секретността на черен проект. Това щеше да му дойде твърде много, цената, която трябваше да плати — твърде висока. Проблемът не бе негов, разбира се, но по някакъв начин му се струваше, че всъщност беше. Изглеждаше така, че основната вина за рязкото снижаване на гълфстрийма бе неговата неспособност да открие грешките в програмата.
„Ей, не забравяй, че фаталната грешка бе в системата на автопилота. Ти нямаш нищо общо с нея.“
Ала очакваното облекчение кой знае защо не идваше.
Върху екрана затрепка съобщението, че е получен нов имейл. Бен веднага го отвори.
Текстът бе написан в добрия стар стил на Ханк:
„Радвам се, че се обади, Бенджи! Да, зная задна вратичка за онова, което ти трябва, макар че не бива да се доверявам никому. Те държат онези записи в компютри на няколко места. Знам онзи, който рядко охраняват. Дай ми 30 минути и ще ти пратя временен уеб адрес, който ще те свърже в продължение на точно 12 минути. След това прави едно «пуф» и не може да бъде използван отново. Бъди готов с точните въпроси, сред които да не фигурира «Как си направил това?». Естествено, ако заловят и нашибат с пръчки теб или някой от онези ласкатели, дето те обграждат, ще очаквам от вас да се самоубиете. Същото важи и за проклетия ти мързелив котарак!