Операция „Скайхук“

— Е, скоростта от двеста мили в час наистина е по-добра от онези сто и петдесет, които черокито прави. Моля да ме извините, че така ви връхлетях. Веднага ли се връщате?

Той тъкмо сваляше слушалките от главата си.

— След като заредя гориво и хапна малко от пуканките на Галвин — отвърна той и посочи главното фоайе на сервизната сграда пред тях. — Или пък, мога да остана и още.

Тя слезе от дясното крило и се надигна, тъй като той се наведе към нея.

— Грейси, има ли някаква възможност да придружите един стар, пенсиониран авиатор от гражданските линии за вечеря?

Тя сложи ръце на кръста си.

— Да не би да ме сваляте, командир? — рече закачливо.

Той изглеждаше слисан.

— Ей, това е идея. Мога да си завъдя нова любовница. Старата ми се поизноси доста.

Тя се спусна по сгъваемата стълбичка на земята.

— Е, сега вече съм изплашена. И ще си тръгвам, ако нямате нищо против. Освен това ще се учудите колко ще съм заета с тази работа.

— Грейси, нали знаете, че само се шегувам?

Тя се направи на обидена.

— Значи не искате да ме сваляте?

Той махна с ръка и се усмихна.

— След няколко години — може би. Като порасна. Желая ти късмет с онзи съдия.

Тя отиде бързешком до своя корвет на паркинга и след малко вече бе на път за офиса си.

Изкушението да се отбие в близкото кафене „Старбъкс“ бе силно, но и в офиса имаше кафеварка, а й предстояха няколко часа да състави и обоснове допълнената си жалба и придружаващите я документи и да ги представи в дома на федералния окръжен съдия. Влезе в кабинета си и се почувства някак си не на място, сякаш Бен Джансън я чакаше, за да изрази презрителното си неодобрение.

В просторните кабинети работеха и други нейни колеги, но тя успя да се промъкне незабелязано и затвори вратата. Извади лаптопа от куфарчето си и го постави в специално монтираното му гнездо на писалището, но почувства изведнъж силно желание да разговоря с Ейприл.

Това, че кабинетът й се намираше на четирийсет и шестия етаж, й даваше предимството на пряк контакт с най-близката кула с предаватели и затова сигналът на клетъчния й телефон бе силен и ясен. Ейприл отговори още след третото позвъняване. Фоновите шумове бяха слаби.

— Къде си, Ейприл?

— На около три часа път от Валдес.

— Не искам да го направя, Ейприл, но от етична гледна точка нямам избор, той не иска да отстъпи.

— Ще говоря с него. Опитах се, след като ми се обади.

Грейси й разказа подробно за обаждането на Бен Коул.

— Мисля, че трябва да се срещнеш с него колкото е възможно по-скоро, преди баща ти да е наредил и ти да се върнеш у дома.

— Каква беше фамилията на този Бен?

— Коул. Доктор на науките. Мисля, че поема голям риск за работата си, тъй че трябва да уредим много дискретна среща.