Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Може да пратим Ейприл да се срещне с него там! — рече Грейси шепнешком.
Арли завъртя глава в категорично отрицание.
— Доктор Коул, дайте ми телефонния си номер и аз ще ви се обадя, ако ни е необходимо нещо повече. Много ви благодаря за обаждането.
Отсреща замълчаха озадачено, а Арли избегна изумения поглед на Грейси, докато си разменяха номерата и прекрати връзката.
— Командире, какво, за бога, правите? Той може да бъде изключително важен за нас!
— Ние спираме, Грейси.
— Какво?
— Казах ти по телефона — искам да се откажем. Ти ще имаш неприятности във фирмата си. Може би дори не трябваше да идваш тук.
— Командире, това не сте вие. Знам, че се безпокоите за мен, но вие не сте човек, който би избягал от една битка.
Арли бе забил поглед в земята. Облиза устни, напрегнатите секунди течаха, а Рейчъл го гледаше разтревожена само на метър от него. Най-сетне той погледна Грейси — очите му бяха някак далечни и празни.
— Има… неща, които не мога да ти кажа, Грейси. Но искам да изтеглиш жалбите, които си подала и просто… просто да изчакаме.
— Но защо? Кариерата ви виси на…
— Защото! — сопна се той и мигновено вдигна ръка и поклати със съжаление глава. — Защото — продължи по-меко, — имам достатъчно основания да смятам, че ако се снишим и прекратим фронталната атака, ФАА ще преразгледа позицията си и без всичките тези усилия.
— Кой ви каза това? — притисна го младата жена.
Той отново поклати глава.
— Не мога да ти кажа, момичето ми.
Тя го гледа известно време, претегляше на ум въпроса, който не искаше да задава, ала бе длъжна да го направи. Той бе най-близкият й човек, когото смяташе почти за свой баща, ала тя се застави да забрави това.
— Командире, трябва да ви попитам нещо. Не ми се щеше, но…
Лицето му се изопна и тя долови възмутената му въздишка.
— Дали съм пил, нали?
Тя кимна, вместо да изрече думите, които не искаха да излязат.
— И ти ли, Грейси, се съмняваш в мен?
— Сега съм ваша адвокатка и… и аз…
— Мисля, че не искам да ти отговарям. Много съм засегнат, че имаш толкова малко вяра в мен.
— Командире, моля ви, аз просто трябва да мога да отговоря, че съм ви задала въпроса, нали разбирате?
Той продължаваше да клати глава, забил поглед в пода, а напрежението и възмущението ги убиваше и двамата.
— И какво ако съм пил? Вярваш ли, че съм пил?
— Не. Искам да кажа, че това е последното нещо, което бих си помислила, но когато човек като вас, който се е борил с алкохола, купува няколко бутилки водка…
— Всеки ще предположи, че му е изпуснал края. Като теб. Колко глупаво от моя страна. Следващият път като възнамерявам да катастрофирам, няма да посещавам магазин за спиртни напитки.
Тя пое дълбоко дъх.
— Аз те обичам, командире. И моля за извинение. Искаш ли да се оттегля като твой адвокат?
Последва нова дълга и болезнена пауза, преди той да отговори, извърнал поглед към другия край на стаята.
— Не — рече тихо.
— Добре.
— Но до края на деня, в понеделник, Грейси — продължи Арли, — нареждам да оттеглиш всички жалби, които си подала.
Тридесет и девета глава
Събота, ден шести
Военновъздушна база „Елмъндорф“, Аляска
12 часът по пладне
Клетъчният телефон едва започна да звъни и Мак вече го бе залепил за ухото си, изненадан, че отсреща нямаше никого.
— О, да — промърмори си той, след като се сети, че електронният звънец се бе задействал, за да съобщи, че е получил имейл.
Пусна текста по екрана и грабна очилата си за четене — видя редицата числа, които бе очаквал, и стана от стола си в кабинета, където бе прекарал последния половин час.
— Излизам за малко, Линда — извика той, осъзнал, че жена му благоразумно бе избягвала да му се мярка пред очите цялата сутрин.
Мак седна зад волана на реставрирания корвеър спайдър от 1963 година, който имаше още от времето, когато се обучаваше за пилот, преди трийсет и шест години, и пое от базата към центъра на града. Паркира на една пресечка от хотел „Хилтън“, влезе в него и се запъти към един от телефонните автомати. Набра номера и зачака нескончаемите сигнали и изщраквания, преди да чуе глас отсреща.