Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— На борда на един малък влекач във Валдес. Мамо, дай да говоря с Грейси.
Рейчъл й подаде телефона, но Грейси поклати глава.
— Включи микрофона и говорителя, Рейчъл.
Рейчъл натисна бутона и протегна телефона към нея.
— Ейприл? Къде се намираш? — попита Грейси.
— Каза, че е на някакъв влекач — отвърна й тихо Рейчъл, докато Ейприл повтаряше същата информация.
— Чак сега получих достатъчно силен сигнал за клетъчния — добави Ейприл. — Какъв е този шум?
— Включили сме на дистанционен микрофон и говорител — отвърна Грейси, докато вземаше един остър десен завой.
— А, ясно. Мамо, там ли си?
— Да.
— Добре. Аз… щях само да кажа на Грейси, мамо, тъй като не съм сигурна дали това има значение, но останките на албатроса на дъното, очевидно са били… откраднати. Не се сещам за друга дума.
— Какво? — извика Грейси и неволно погледна към телефона, сякаш можеше да види там какво имаше Ейприл предвид.
— Смятаме, че виновник за това е Бреговата охрана или ВМС. Скот излетя да огледа дали от мястото се отдалечават някакви кораби, но ако са вдигнали останките преди два дни, Бог знае къде биха могли да се намират вече.
— По дяволите! — промърмори Грейси и натисна спирачките, за да намали скоростта в завоя, който бе подценила.
— Разбирам — отвърна Ейприл.
— Не… имах предвид пътя тук. Но що се отнася до тази новина, още едно „по дяволите“ си е на място.
— Идеите ми май се изчерпаха — каза Ейприл на фона на ревящия в микрофона вятър. Беше застанала на носа на влекача.
— Добре де, остави ме да помисля. Освен това се опитвам и да шофирам.
— Искаш ли да ти се обадя после, Грейси? След като намерите татко?
— Внимавай, мила. — Рейчъл посочи двама колоездачи в дясното платно пред тях, които едва пълзяха по баира нагоре. Грейси ги заобиколи със свирене на гумите и ускори по следващата права отсечка.
— Добре, Ейприл, мисля, че може би си права — отвърна Грейси. — Бреговата охрана или флотът. Ще трябва този следобед да намеря федералния съдия у дома му и да подам допълнителна молба… веднага щом успея да се върна в Сиатъл.
— Ти… ще ги съдиш? — попита Ейприл.
— Нещо такова. Просто мисля на глас, но… навярно нова заповед за временно задържане, или… някакво принудително действие относно албатроса. Нали разбираш, да представят самите останки.
— Грейси, не съм юристка, но дори аз знам, че това принудително довеждане се отнася само до хора, а не до катастрофирал самолет.
— Да де, казах нещо подобно. Не знам, хлапенце, но ще го измисля. По-важното е да ги измъкнем иззад димната завеса и да стигнем до отговора на въпроса кой прави това.
Дори след тази лавина от лоши новини и необходимостта да внимава в кормуването, тя си умираше от желание да се облегне на рамото на приятелката си и да й се изплаче за онзи язвителен словесен пердах, който й бе хвърлил Джансън преди няколко часа. Но се сдържа.
— Почти стигнахме, Ейприл. Ще ти се обадя пак — рече Грейси, докато преминаваше последния завой към паркинга. След миг натисна спирачките и спря в облак от камъчета и прах. Постави скоростния лост в положение „паркиране“ и дръпна лостчето за отваряне на вратичката, забравила за предпазния колан и изруга, докато търсеше бутона да се откопчее.
Рейчъл вече бе излязла от колата, Грейси също изскочи и я поведе към склона, върху който бе забелязала Арли. Наклонът от паркинга надолу бе по-стръмен, отколкото й се бе видял от кабината на черокито, затова тя забави ход, след като прекрачи предпазния парапет.
Той бе на около трийсетина метра пред тях — седнал на земята, загледан на изток. Грейси забави крачка, като наближи, изненадана колко бе изтъняла косата му.
— Командире? — извика тихо.
Отговор не последва.
Като наближи до около пет метра опита отново. Защо ли й се виждаше толкова странен?
— Командире?
Той се обърна внезапно и я погледна.
— Моля? — рече мъжът. — Нещо не е наред ли?
Грейси се спря, напълно объркана.
— Аз… ви взех за друг човек — заекна тя.
Рейчъл я настигна и постави длан върху рамото й.
— Онази кола там не е нашата, Грейси.
— Така ли? — Тя отново се обърна към мъжа, който ги гледаше озадачено. — Аз… видях ви от въздуха и ви взех за… за един приятел.