Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Шобан най-после дойде на себе си, но едвам успя да седне, та не можеше и дума да става да шофира. Ума нямаше книжка, а аз не се престрашавах да карам с това ляво движение, така че зад волана седна Лили, а индийката започна да я упътва. Раните по главата на Шобан вече не кървяха, тя обаче беше замаяна и явно имаше доста тежко мозъчно сътресение. Очите й непрекъснато се затваряха, затова ние с Ума се редувахме да й говорим, за да я държим будна. Помнех от един телевизионен филм, в който съм се появявал, че е много важно да не оставяш човек със сътресение да заспива. Шобан позна Ума и дори като че ли я разбираше, когато тя започна да й обяснява какво точно се е случило, но на мен все ми викаше „Боно“ и постоянно се заяждаше.
Дори докато говорех с ирландката, ми беше трудно да откъсна очи от голем. Лили му беше показала със знак да се качва в микробуса — той се беше подчинил, бе легнал отзад на пода и бе застинал. Възрастната жена беше пъхнала пръсти в мъничката му уста, бе извадила оттам късче пергамент и го беше сложила в джоба си. Веднага след това голем се беше вкаменил и не бе помръднал и мускулче — ако изобщо имаше мускули. Въпреки това си беше голямо страшилище. Ума също го поглеждаше от време на време.
— Беше невероятно — каза тя.
— Виждала ли си и друг път голем?
— Какво, това някакво морско чудовище ли е? — попита и Шобан и присви очи срещу безжизнената грамада.
— Не — отвърна Ума и потупа телохранителката си по ръката. — Чела съм, разбира се, за такива същества, но и през ум не ми е минавало, че ще извадя късмета да ги срещна. Такова нещо може да бъде отгледано само от ламид вавник. Не съм сигурна, Марти, че разбираш каква сила, каква невероятна мощ въплъщават същества като това. Наистина нечувана!
— Аз пък съм сигурен, че не разбирам — въздъхнах. — Но с нещата, които не разбирам, би могла да напълниш цял океан, цял огромен океан.
Ума кимна, което не ми подейства особено утешително.
— Затова пък Паху разбра — засмях се горчиво аз.
— Да — съгласи се Ума.
За разлика от мен тя не се засмя.
— Ти нямаш никаква вина.
— Така ли? — попита индийката.
— Негодник! — избълва Шобан.
Сигурно имаше предвид Паху, но очите й отново се насълзиха, та не стана ясно. Все пак проявих благосклонност към нея — усъмних се, че репликата е насочена към мен.
— Кориш се, че е трябвало да се досетиш какъв е, нали?
— Чувствам се кръгла глупачка, Марти. Всъщност съм си глупачка. Задачата ми беше да направя всичко възможно мисията ни да се увенчае с успех. Но не надуших що за тип е този Паху и така обрекох всички ни. Това несъмнено погуби и Баба Дюти. А и обредът в Тинтаджъл бе опорочен от черната магия на Паху, усети го дори ти!
— Аз ли?
Ума кимна.
— Няколко пъти отваряш дума и за заека, който беше принесен в жертва. Това не беше според обреда.
— Колкото до зайчето, само се шегувах, Ума. Нали и Баба Дюти уби едно пиле в уфо!
— Да, но аз… го очаквах. Жертвоприношенията в чест на лоа са неразделна част от обредите във водун. Но не присъстват в ритуалите на друидите. Бях разтревожена, но не обърнах достатъчно внимание. Реших, че мога да се доверя на Паху, след нападението в Удхендж.
— То беше инсценирано, нали? — попитах я и се опитах да си припомня какво точно е станало. — Устроили са ни засадата колкото да се хванем на въдицата и да повярваме, че Паху е от добрите. Онези мухльовци, които стреляха по нас, не са искали да го наранят сериозно. И не са подозирали, че си слагат главата в торбата и ще умрат. Не можем да му го отречем на малкия негодник, че не е шега работа да стоиш там и да знаеш, че ще стрелят по теб, но подозирам, че Паху не е казал на приятелчетата си скинари за Шобан.
— Неделя, сладка неделя — изтананика ирландката, дочула името си.
— Сигурна съм, че не е споменал за нея. Сега вече си давам сметка, че още от самото начало онези кретени от Тулий са искали да ни изиграят, за да ги заведем при цадик. И те като мен безспорно са чули мълвата, че ламид вавник наистина съществува. Нямаше да намерят сами Лили, а не са могли да се надяват, че ще отровят лей-линиите и ще извършат злите си окултни дела, докато ламид вавник оказва влияние върху тукашните земи. И какво направих аз — поднесох им Лили на тепсия!
— За щастие тя умее да се брани чудесно — рекох аз и за кой ли път погледнах голем. — И сега какво?
Ума поклати глава.
— Вече не мога да ви бъда водачка. Подведох хората, които ми вярваха, обрекох ги на смърт. Никога повече няма да го правя.