Глутница ангели

18.

Паху и бабаитите от Тулий ми завързаха китките с дебела лепенка. Не си губиха времето с Ума и Лили, затова пък отделиха особено внимание на Шобан: завързаха й краката, а на ръцете й сложиха белезници. Въпреки това, още щом ирландката започна да се поокопитва от побоя, Паху я изрита още веднъж по главата и тя отново изпадна в безсъзнание. Главата й бе заприличала на огромен издут патладжан. На патладжан, от който течеше кръв.

— Не се налагаше да го правиш — каза Ума на Паху.

— Наистина, не се налагаше — съгласи се той, — затова пък си беше забавно.

— Откога ти разправям, че този тип не ми харесва — намесих се и аз. — Вонеше още от самото начало, в буквалния смисъл на думата, освен това уби и зайчето.

— Божичко, стига с това проклето зайче! — сопна се Паху. — Вие, мой човек, ще си изпатите много повече от него, тъй че е време да се притесняваш за други неща.

— Трябваше да внимавам повече, Марти — съгласи се с мен Ума. — Подозирах, че има нещо гнило, но все не разбирах какво.

— Защото си си пиклива чужденка и за разлика от белите си тъпичка.

— Е, аз нали съм бял — казах не особено гордо.

— Да, ама си наполовина чифутин. И на всичкото отгоре актьорче. Между другото, сериалът ти изобщо не струва, голяма боза е, ще знаеш.

— Винаги съм смятал, че всички критици са нацисти. Виж, не знаех, че всички нацисти са и критици. Всъщност никога не ме е бивало в силогизмите.

— Ние не сме нацисти — изсумтя Паху.

— О, хиляди извинения! Я кажи, това в джоба ти свастика ли е, или просто се радваш да ме видиш?

— Голям смелчак си бил! Ще те видим дали пак ще ти стиска да ми остроумничиш, когато ти разпоря корема и загледаш как червата ти изпадат.

— Значи не се смятате за нацисти, така ли, миличък? — обади се и Лили.

Това бяха първите й думи, откакто Паху я беше ударил. Възрастната жена държеше ръка върху отеклия си нос, ръкавът й вече се беше наквасил с кръв, под очите й се бяха появили синини.

— Симпатизирам им, разбира се, но не се причислявам към тях — отвърна Паху. — Хората от Тулий са по-чисти като произход от нацистите, по-близо са до нашите северни корени. Хитлер и Химлер обърнаха гръб на водун, на Тулий и Черния орден. Впуснаха се да гонят вятъра, забравиха на какво се крепи властта им и към какво трябва да се стремят. Ние не се отказахме от чистотата на земята, за да се домогваме до изкуствената топлина на техниката.

— Божичко! — възкликнах аз.

Без да искам.

— Нямам нищо против чужденците и тем подобните. Не са ми симпатични, но нека живеят. Само да не ми се пречкат!

— Ами евреите? — поинтересувах се аз.

— Всички мразят евреите — отговори Паху. Който задава тъпи въпроси… — Светът се състои от огън и лед — продължи той. — Това е основополагаща истина. И тези острови, самият Тулий са в сърцето на леда. Ние сме ледени хора, това е доказано, пише го и в природата, и в историята. — И такива като теб… — посочи дребосъкът Ума и се изкиска. — Такива като теб са родени от огъня. Твърдиш, че искаш да съхраниш силата на лей-линиите, на земята, а не искаш да прогледнеш простичката истина, че със самото си присъствие ги мърсиш и заразяваш. Земята на леда, хората на леда не могат да бъдат чисти, докато такива като теб съществуват. Ние отстояваме чистотата. Ние сме от лед. Нашите предци са почерпили силата си от леда и снега. Ледът е естествено наследство и достояние на северняците.