Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Ти си студен боклук, ето какво си, от мен да го знаеш — не издържах аз. — Откъде ги взе тези дрънканици?
— От Хьорбигер — отвърна вместо него Лили и поклати глава.
Паху я изгледа изненадан.
— Уж чифутка, пък умна! — поклати и той глава.
— От кого? — попита и Ума.
— От Ханс Хьорбигер — повтори Лили. — Родоначалник е на учението за космическия лед, или на немски Welteislehre. Лъженаучни дрънканици, да си умреш от смях. Жалко изопачение на северните митове и исландските еди, на Имир и Снежните великани, подправени за вкус с Вагнер и „Нибелунгите“ вместо саундтрак. Във времето след Ваймар Хьорбигер е на голяма почит сред нацистите отчасти защото неговото учение за космически лед е в съзвучие с тевтонските предания, но наред с това и защото отхвърля напълно съвременната наука. Еврейската наука, както се изразяват последователите му. Колкото повече се променят нещата…
— Колкото и да си дрънкаш, никога няма да разбереш за какво става дума — прекъсна я Паху. — Не можеш.
— Най-тъжното, най-ироничното е — продължи Лили, — че нашият малък нацист със сигурност не знае, че съществува цяла съвременна школа на черния расизъм, привеждащ едва ли не същите доводи в полза на това, че африканците по рождение превъзхождат европейците. Но тъпотиите са си тъпотии точно както нацистът си е нацист — печи го, вари го, не се променя, и туйто. С каквито и имена да се представя.
Паху се приближи до старицата и седна върху страничната облегалка на фотьойла. Наведе се, прегърна Лили през раменете и я целуна право по устата. Когато тя се опита да го избута, дребосъкът се пресегна и натисна с все сила палец върху счупения й нос. Възрастната женя изкрещя.
— Аз, миличка, съм твоята смърт — каза Паху. — Друго не ти трябва да знаеш.
Тъкмо беше станало десет часът, когато Паху прати един от бабаитите си да премести ровъра на Лили и да докара микробуса, който той спря със задницата към гаража.
— Мигът дойде — оповести Паху.
— Къде ще ни водите? — попита Ума.
— Вкъщи, Ума. В Спитълфийлдс. Е, най-после ще изиграеш своята роля там. Но не съвсем както я виждаше. Сега вече цадик ни падна в ръчичките и нощес няма да се налага да принасяме в жертва някакви си зайчета.
— Сигурно няма да можете да ме оставите пред „Савой“ — изпелтечих аз.
— Трябва да отида до тоалетната — каза Лили.
— Ще пикаеш в гащите, дърта вещице!
Двама от Тулий затътриха доста грубичко Шобан, която още беше в безсъзнание, при пътната врата и я натовариха отзад на микробуса. Ирландката изпъшка един-два пъти, но не дойде на себе си. Онези кретени завързаха ръцете на Ума и Лили и с насочени оръжия ни подкараха като добитък към микробуса при Шобан. Отпред се качиха шофьорът и един от бабаитите, а Паху и другите двама се метнаха отзад при нас. След като се качи, Паху изрита още веднъж с все сила Шобан, тя обаче дори не се помръдна. От ударите и ритниците главата й беше отекла.
Шофьорът подкара спокойно по алеята пред къщата, после по притихналите богаташки улички на Северен Лондон. Отзад микробусът беше без прозорец. Лежах на пода и виждах само малко от предното стъкло — започнах да броя през нето уличните лампи, които подминавахме. По едно време чух сирена на полицейски автомобил, видях как покрай нас профучават мигащите светлини на буркана и у мен припламна искрица надежда, но микробусът отби встрани към тротоара, полицаите отпрашиха нататък и искрицата угасна.
След няколко минути микробусът спря рязко насред шосето — бяхме се блъснали в нещо.
Отхвръкнах на една страна и си фраснах главата в стената на микробуса. Ума се приземи върху мен, а връз нея се свлече един от пазвантите на Тулий. Чух как Паху псува, но нали бях най-отдолу в камарата от живи тела, не видях какво точно става. Екна трясък, предното стъкло стана на парчета, последва оглушителен писък. Сетне гръмнаха изстрели.