Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Пусни ме, боклук такъв! — извика Паху и се замята, за да се отскубне от Лили и другия пазвантин — така и не разбрах на кого точно крещи.
След това отпред се чуха още три изстрела. Счупи се стъклото на още един прозорец, пак прокънтя писък.
Бабаитът от Тулий, който се бе свлякъл върху Ума, се изправи криво-ляво на крака, Ума също се претърколи от мен. Пазвантинът се втурна приведен към предната седалка на микробуса, където, както видях, нямаше никого. Удари си главата в тавана и тъкмо да натисне спусъка, когато някаква черна сянка се пресегна през предното стъкло и го сграбчи за яката. Онзи успя да стреля няколко пъти, но куршумите излязоха през тавана на микробуса. След миг мъжът изчезна сякаш вдън земя.
Викът му беше заглушен от някакво пукане. Сякаш се трошаха кости.
Паху коленичи над Лили. Подпря главата й върху лакътя си, така че тилът й беше върху свивката. Последният бабаит вдигна картечницата.
— Застреляй ги! — нареди му Паху. — Избий ги до крак!
Пазвантинът провери пълнителя и за миг се поколеба кого по-напред да очисти — Ума или мен. Накрая реши и насочи дулото към гърдите ми.
И сбърка.
Както беше със завързани на кръста ръце, Ума се завъртя, легна на хълбок и изрита главореза с левия си крак. Оръжието отхвръкна от ръката му още преди той да е разбрал какво става. Ума пак се завъртя, засили се и удари с десния крак бабаита под брадичката. Той си удари главата в стената на микробуса. Ума нададе оглушителен писък, сякаш я деряха жива, подви нозе, претърколи се и фрасна с глава зашеметения пазач. Келешът изписка като пеленаче и се преви одве. Ала още преди да се е окопитил, Ума присви крака, наведе рамо и го удари с все сила по лицето. Сигурно и нея я е заболяло, но този път бабаитът си удари в стената на микробуса тила, строполи се и повече не помръдна.
Навън беше мъртвило. Нямаше и следа от пазвантите на Тулий и от онези, които им бяха устроили засадата. Ума явно беше зашеметена — аз не се бях и помръднал — но въпреки това се извърна към Паху. Сега той изглеждаше уплашен и съвсем дребничък, но напращелите мускули върху късичките му ръце се бяха издули: душеше Лили. Тя се опита да се отскубне, но ръцете й бяха завързани и единственото, което можеше да стори, бе да се мъчи да си поеме въздух. Очите й се бяха изцъклили от ужас.
— Кротувай, Ума, или ще я убия — предупреди дребосъкът.
Ума застина, както беше коленичила. Аз се преместих малко и видях как Паху затяга хватката около врата на старицата. Тя започна да се дави.
— Без глупости, тъпак! — каза ми той. — Не ми се прави на герой, това тук не ти е телевизионен сериал.
Бяхме в задънена улица. Езикът на Лили висеше от устата й, тя издаваше предсмъртни стонове. Където и да се намирахме, все някой сигурно беше чул невероятната дандания и гърмежите. Това не можеше да продължава до безкрайност.
Така и стана.
През страничната стена на микробуса изникна сив пестник. Показа се така, сякаш стоманената страница беше от хартия. Пестникът се разтвори, сграбчи Паху за мазната коса и го затегли.
Главата му се фрасна о стената точно както тенис топката се удря о ракетата на професионален тенисист.
Дребосъкът пусна Лили. Тя си пое дълбоко въздух, при което гърдите й изхриптяха. Ума тутакси се завъртя и легна на хълбок, но ръцете й още бяха вързани и тя не можеше да стори почти нищо.
Колкото и да е невероятно, главата на Паху не се беше счупила и той отново застана на колене. И направи фатална грешка: пестникът се върна през нова дупка в страницата на микробуса, някъде на половин метър от първата. Появи се и втора ръка. По-късно си дадох сметка, че се е чул кошмарен пукот на метал, който в буквалния смисъл на думата е разкъсван, после стената на микробуса направо изчезна.
В нощта, където се раждат всички страхотии, стоеше… някакво същество. И аз не знам как другояче да го нарека.
Имаше човешки форми: беше с две ръце, два крака, много валчеста глава и бе високо към метър и деветдесет. Но нямаше очи и вместо нос се виждаше малка издатинка. Устата му наподобяваше процеп за монети в автомат и нито се смееше, нито се цупеше. Съществото нямаше устни, тъй че е трудно да се говори за някакво изражение. То сякаш поглъщаше малкото мъждива светлина, въпреки това видях, че… кожата му е напръскано сива, грапава и бабунеста. Пропорциите му също бяха някак сбъркани, сякаш го беше ваял сляп извънземен скулптор, опита се да възпроизведе по описание човешките форми. Съществото приличаше на…