Да извадим „Титаник“

Това обясняваше усещането, че лежи на нещо твърдо. Колкото до мокрото, беше го подценил. Около тялото му се плискаше вода на ниво няколко сантиметра. Запита се, някак между другото, какво ли го е накарало да заеме това неудобно положение.

Имаше чувството, че в главата му търчат малки човечета и забиват пирони в мозъка му. Той започна да плиска лицето си с вода, без да обръща внимание на парливата болка от солта, за да промие засъхналата кръв и клепачът му се отвори. С възстановеното си периферно зрение той се обърна, за да седне върху преградната стена и вдигна поглед към пода. Имаше чувството, че се намира в стаята на небивалиците в къщичката на смеха в някой увеселителен парк.

През вратата на товарното отделение нямаше начин да се излезе; тя се беше затворила и хлътнала от ударите по време на прекатурването на корпуса през палубите на „Титаник“. Пит не виждаше друг избор, освен да се измъкне през капака на командната кабина и той започна да се „катери“ по пода, използвайки товарните ограничителни халки за дръжки.

От халка на халка той се придвижваше към предната преграда, която в момента представляваше тавана. Главата го болеше, затова беше принуден да спира на всеки няколко метра, за да изчака да се разсее замъглението му. Най-сетне се добра до ключалката на капака и я дръпна. Капакът не помръдна. Той извади колта и стреля в ключалката. От силата на взрива пистолетът изхвръкна от мократа му ръка и издрънча на пода до задната преграда. Капакът упорито остана затворен.

Пит започна да се задъхва. Почувства, че всеки момент ще му причернее от изтощение. Обърна се да погледне назад. Задната преграда му се стори ужасно далеч. Той сграбчи с две ръце товарната ограничителна халка, залюля се няколко пъти, за да се засили и ритна с двата крака капака, напрягайки докрай мускули като човек, който знае, че това е последният му опит.

Ключалката поддаде и капака отскочи нагоре до ъгъл от трийсет градуса, но гравитацията си каза думата и той тръгна да се затръшне обратно. Но на Пит му беше достатъчно и това кратко отваряне, за да пъхне ръка над рамката и да използва пръстите си като клин. Изпъшка от болка, когато капакът хлопна върху пръстите му. Той остана така, за да преглътне болката и да събере сили за последното препятствие. После пое дълбоко дъх и се надигна да се провре през отвора, както би се покатерил през капандура на таван, без помощта на стълба. После отново спря, за да изчака да мине световъртежа му и поне малко да се успокоят ударите на сърцето му.

Пит превърза кървящите си пръсти с мокра носна кърпичка и подробно огледа командната кабина. Нямаше да му е трудно да се измъкне оттук. Капакът на кабината беше откъснат от пантите, предните стъкла — избити от рамките си. След като се убеди, че измъкването му е сигурно, той започна да се пита колко ли дълго е бил в безсъзнание. Десет минути? Час? Половин нощ? Но нямаше как да разбере, тъй като часовникът му липсваше — вероятно се бе изхлузил от китката му.