Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Пит и Удсън мъртви? Не мога да повярвам.
— Но е самата истина — измърмори Дръмър през подутата си уста. — Едно от садистичните копелета, дето стои там, заби нож в червата му.
— Погрешна стъпка от страна на вашия приятел — сви рамене Превлов. Той огледа проницателно изплашената жена и деветимата мъже с измъчени и спечени от кръв лица. Изглежда, се забавляваше, някак безпристрастно, на опитите им да запазят равновесие всеки път, когато „Титаник“ биваше лашнат настрани от някоя огромна вълна. — Та като стана дума за погрешна стъпка, господин Спенсър, струва ми се, че ентусиазмът на вашите хора за работа с помпите започна определено да спада. Не е нужно да ви напомням, че ако водата, която влиза под водолинията, не бъде изхвърлена обратно в морето, този древен паметник на капиталистическата екстравагантност ще потъне.
— Ами да потъне — непринудено отвърна Спенсър. — Тогава поне вие и вашата комунистическа измет ще си идете с него.
— Малко съмнително, особено като се има предвид, че „Михаил Курков“ е готов за действие точно за такива непредвидени случаи. — Превлов извади цигара от златна табакера и я потупа замислено. — Така че, нали разбирате, един разумен човек би приел неизбежното и би изпълнил задълженията си както подобава.
— И все пак това си струва много повече, отколкото да ви оставим да сложите гадните си ръце върху него.
— Не можете да накарате никого от нас да свърши мръсната работа вместо вас — обади се Сандекър; в гласа му прозвуча доста твърда нотка.
— Възможно е. — Превлов беше напълно невъзмутим. — От друга страна обаче смятам, че ще получа исканото от мен съдействие, и то много скоро. — Той направи знак на един от охраната и избъбри нещо на руски. Мъжът кимна, прекоси с равномерен ход залата за хранене, сграбчи ръката на Дана и грубо я издърпа към една от преносимите лампи.
Като по знак спасителният екип пристъпи крачка напред, но бе посрещнат от четири автоматични пистолета, непоклатимо насочени към гърдите им. Мъжете замръзнаха безпомощно на място, изпълнени с гняв и враждебност.
— Ако й направите нещо — прошепна Сандекър с глас, треперещ от ярост, — скъпо ще си платите.
— О, я стига, адмирале — каза Превлов. — Изнасилването е присъщо на болните. Само един кретен би се опитал да изнудва вас и екипажа ви с подобно жалко деяние. Американците все още издигат жените си на мраморен пиедестал. Всички вие сте готови да умрете в безсмислен опит да защитите нейното целомъдрие, а на мен тогава какво ми остава? Не, жестокостта и мъчението са груби методи в изящното изкуство на убеждението. Унижението… — Той млъкна, за да се наслади на думата. — Да, унижението, това е великолепен стимул, за да бъдат подтикнати вашите хора да се върнат към работата си и да задържат кораба на вода.
Превлов се обърна към Дана. Тя го гледаше със затрогващ и безпомощен израз.
— Хайде, госпожо Сийграм, бъдете така добра да си свалите дрехите… всичките.
— Що за евтини номера разигравате? — намеси се Сандекър.
— Това не са номера. Скромността на госпожа Сийграм ще бъде разкривана пласт след пласт, докато не наредите на господин Спенсър и хората му да ми съдействат.
— Не! — извика с умоляващ глас Гън. — Не го прави, Дана!
— Моля, без призиви — отегчено каза Превлов. — Ако се наложи, ще накарам някой от моите момчета да я съблекат.
Бавно, едва забележимо, очите на Дана се изпълниха с войнствен блясък. После, без ни най-малко колебание, тя съблече шубата, работния комбинезон и бельото си. След по-малко от минута изправи в ореола на светлината тялото си — гъвкаво, жизнено и чисто голо.
Сандекър се обърна с гръб, а след него, един по един, и останалите ожесточени мъже от спасителния отряд застанаха срещу мрака.
— Не, ще я гледате — студено заяви Превлов. — Галантният ви жест е трогателен, но напълно безсмислен. Обърнете се, господа, нашето малко представление тепърва започва…
— Струва ми се, че този недодялан, шовинистичен тъпизъм отива твърде далеч.
Гласът на Дана накара всички глави да се обърнат едновременно, сякаш бяха рязко дръпнати от конци на кукловод. Тя беше застанала с разкрачени крака, с ръце на хълбоците; гърдите й стърчаха напред, очите й светеха с подчертана подигравка. Дори с грозната превръзка на главата, тя изглеждаше великолепно.
— Входът е свободен, момчета, гледайте каквото си искате. Женското тяло не е голяма тайна. Всички сте го виждали и несъмнено сте го докосвали. Защо са тези свенливи погледи? — После в очите й се появиха лукави пламъчета, тя разтвори устни и започна да се смее. Беше избутала от сцената Превлов по най-убедителен начин.