Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— На Бен Дръмър.
— Никога не съм го виждал с тях. Как… как успя да разбереш?
— Открих ги, когато претърсвах кабината му на „Каприкорн“.
— А, значи към всичките си таланти си прибавил и кражбите с взлом — каза Сандекър.
— Дръмър не беше единственият. Двамата с Джордино претърсихме вещите на всеки един от екипажа през последния месец.
— И намерихте ли нещо интересно?
— Нищо, което да е свързано с престъпление.
— Кой според теб е ранил Дана?
— Не е Дръмър. Това е повече от сигурно. Има поне дузина свидетели, включително вие и аз, които, адмирале, ще потвърдят, че от вчера той се намира на борда на „Титаник“. Не е възможно да е нападнал Дана на кораб, намиращ се на петдесет мили оттук.
В този момент се появи Удсън и докосна Пит по ръката.
— Извинявай, че те прекъсвам, шефе, но току-що имахме спешно обаждане от „Джюно“. За жалост новините са лоши.
— Да ги чуем — подкани го с уморен глас Сандекър. — Картината не може да стане по-черна, отколкото е сега.
— Може, и още как — каза Удсън. — Съобщението е от капитана на ракетния крейсер и гласи: „Получихме сигнал за бедствие от пътуващия на юг товарен кораб «Лагуна Стар», азимут нула пет градуса, сто и десет мили северно от вашето местоположение. Трябва да се отзова. Повтарям, трябва да се отзова. Съжалявам, че ви напускам. Успех на «Титаник»!“.
— „Успех на Титаник“ — повтори като ехо Сандекър. Гласът му беше равен и лишен, от жизненост. — Ами тогава най-добре да издигнем на корпуса му мигащ сигнал, призоваващ: „Добре дошли, крадци и пирати! Идвайте по един, идвайте всички!“.
Започна се, помисли си Пит.
Но единственото чувство, което премина през тялото му, беше внезапна, неудържима нужда да отиде до тоалетната.
61.
Въздухът в кабинета на адмирал Джоузеф Кемпър в Пентагона беше пропит от застоял цигарен дим и недоядени сандвичи и едва ли не хрущеше под невидимия облак на напрежението.
Кемпър и Джийн Сийграм се бяха навели над бюрото на адмирала и тихо разговаряха, а Мел Донър и Уорън Никълсън, директорът на ЦРУ, седяха един до друг на дивана, с вдигнати върху масичката за кафе крака и дремеха. Когато обаче възцарилата се тишина бе нарушена от особения, специално пригоден за червения телефон звън, двамата мигом скочиха, напълно разсънени. Кемпър смотолеви нещо в слушалката и я постави обратно на мястото й.
— Обадиха се от пропуска. Президентът се качва тук.
Донър и Никълсън се спогледаха и се надигнаха от дивана.
Едва успяха да разчистят масичката за кафе от остатъците от вечерта, да оправят вратовръзките и стегнат саката си, когато вратата се отвори и влезе президентът, следван от съветника си по сигурността на Кремъл, маршал Колинс.
Кемпър излезе иззад бюрото си и се здрависа с президента.
— Радвам се да ви видя, господин президент. Моля, чувствайте се като у дома си. С какво да ви почерпя?
Президентът погледна часовника си и се усмихна.
— Още три часа има до затварянето на баровете. Дали да не бъде един „Блъди Мери“?
Кемпър му се усмихна в отговор и кимна към помощника си.
— Командир Кийт, ще влезете ли в ролята на домакин?
Кийт кимна.
— Един „Блъди Мери“ идва веднага, сър.
— Надявам се, господа, че няма да възразите, ако остана да следя нещата заедно с вас — каза президентът, — защото и мен ме интересуват страхотно.
— Ни най-малко, сър — отвърна Никълсън. — Приятно ни е да бъдете с нас.
— Какво е положението в момента?
Адмирал Кемпър направи пълно изложение на президента, като му описа неочаквано надигналия се ураган, показа му разположението на корабите на карта на стената върху прожекционен екран и го запозна с операцията по тегленето на „Титаник“.
— Толкова ли беше наложително да се нареди на „Джюно“ да напусне мястото си? — попита президентът.
— Сигналът за помощ си е сигнал за помощ — важно отговори Кемпър, — всеки кораб в района е длъжен да откликне, независимо от обстоятелствата.
— Ние трябва да играем според правилата на другия отбор още половин ден — каза Никълсън. — След това топката е в нас.
— Как мислите, адмирал Кемпър, „Титаник“ дали ще издържи на ураганните удари?
— Докато влекачите могат да удържат носовата му част срещу вятъра и вълните, има вероятност този любимец да стигне успешно до крайната цел с развети пъстроцветни флагчета.