Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
Какво ли се бе случило? Започна да прехвърля в ума си вероятностите. Да не би вертолетът да е бил отнесен в морето? Едва ли. Защото досега щеше да се е превърнал в ковчег на Пит. Но тогава откъде е дошла водата в товарния отсек? Може би летателният апарат е бил изтръгнат от котвените му въжета и е бил отнесен към една от преградните стени на лодъчната палуба на лайнера. И това не беше. Не даваше обяснение защо вертолетът стои в право перпендикулярно положение. Пит обаче със сигурност знаеше едно: че всяка следваща секунда, прекарана в седене тук, насред урагана, и в игра на въпроси и отговори, го доближава все по-близо до по-сериозно раняване или дори до смъртта. Отговорите го чакаха отвън, затова той се промъкна до пилотското кресло и се вторачи през счупеното стъкло на кабината в мрака навън.
Погледът му се заби право в страничната част на „Титаник“. Огромните ръждясали плоскости на корпуса се простираха на слабата светлина наляво и надясно. Бърз поглед надолу му разкри бурното море.
Тежките вълни се въртяха наоколо в пълен безпорядък, като от време на време се събираха с такъв силен сблъсък, че шумът от него наподобяваше масивен артилерийски огън. Сега видимостта беше по-добра; нямаше го поройният дъжд, а скоростта на вятъра не превишаваше десет-петнайсет възела. Отначало Пит помисли, че е проспал урагана, но после разбра защо вълните подскачат нагоре без определена посока: „Титаник“ се носеше свободно в зоната на затишие на водовъртежа и само след няколко минути цялата ярост на задния квадрант на бурята щеше да се изсипе върху подмятащия се кораб.
Пит внимателно се провря през един от счупените прозорци над носа на вертолета и скочи върху палубата на „Титаник“. Никакво чувствено или еротично преживяване и с най-красивата жена на света не можеше да се сравни с трепетното вълнение, което почувства, когато краката му отново стъпиха в единия край на залятата с вода палуба на стария лайнер.
Но на коя палуба беше? Пит се надвеси от бордовия парапет, изви се и погледна нагоре. От горната палуба стърчеше част от вертолета, все още заклещена в изкривеното и счупено леерно ограждане. Това значеше, че той се намира на палуба Б — палубата за разходки. Отново погледна надолу и схвана причината за позорното положение на летателния апарат.
Политането му към кипящото море е било рязко спряно от шейната за кацане, която се е блъснала и заклещила в отворите за наблюдение на палубата за разходки, оставяйки вертолета да увисне в изправено положение като чудовищен бръмбар върху стена. Тогава огромните вълни са се разбивали в корпуса му, като още повече са го притискали към кораба.
Пит нямаше време да оцени чудото, което го бе спасило, защото, както стоеше на мястото си, почувства увеличаващото се налягане на вятъра в резултат на приближаващата се опашка на урагана. Беше му трудно да се движи и разбра, че „Титаник“ пак се е наклонил и продължава застрашително да се накланя надясно.
Точно тогава той забеляза движещите се светлини на друг кораб, на разстояние не повече от двеста метра от десния бимс. Нямаше начин да се определи големината му; вода и небе се бяха слели, тъй като проливният дъжд бе рукнал отново и биеше лицето на Пит като с шкурка. Възможно ли е да е един от влекачите, запита се той. Или може би „Джюно“ да се е върнал. И изведнъж разбра — светлините не бяха нито от единия, нито от другия кораб. Проблесна мълния и той зърна купола, който не можеше да бъде сбъркан с друг и принадлежеше единствено на локаторната антена на „Михаил Курков“.
Докато се изкачи по една стълба и залитайки, тръгна по лодъчната палуба към площадката за кацане, той беше вече мокър до кости и се задъхваше от напрежение. Коленичи и повдигна едно от котвените въжета, за да разгледа скъсаните краища на найлоновите влакна. След това се изправи и приведен от виещия вятър, се загуби зад водната завеса, която обгръщаше лайнера.
65.
Огромното пространство под украсения таван на залата за хранене в първа класа на „Титаник“ обхващаше и най-гъстите сенки отвъд светлината на лампите. Върху малкото останали прозорци, скрепени с олово, се виждаха зловещо изкривените отражения на уморените до припадък и победени мъже, които стояха под дулата на оръжията на непоколебимите руснаци.
Спенсър бе накаран насила да се присъедини към тях. В очите му се четеше уплахата от неразбирането. Той недоверчиво погледна Сандекър.