Последните Тюдори

Свеждам глава.

— Трябва да постъпи както намери за добре — казвам смирено. — Но нашият род, произхождащ от сестрата на краля, посочен в завещанието на краля, род на англичани, встъпили в лоното на реформираната религия, има най-основателно право.

— Тя трябва да направи каквото желае — съгласява се Мери. — Но каза на шотландския посланик, че ако назове наследника си, това би било все едно сама да спусне погребалния си саван пред очите си. Каза, че владетелите не могат да харесват собствените си деца.

Мери среща очите ми с ясния си поглед. Оформям с устни думите: „Напълно луда!“, и тя кимва в знак на съгласие.

— Иска ми се да можех да я помоля за прошка и да я успокоя, че няма никакво основание да се бои от мен — казвам заради подслушващата жена. Всички знаем, че никой не може да каже нищо, което би излекувало Елизабет от мнителността и страха. — Постъпих прибързано от любов. Тя би трябвало да гледа на мен може би като на глупачка, но не и като на свой враг.

— Тя се съмнява във всички — казва Мери. — Хвърли в затвора цялото семейство Сиймор, и дори и горкия ни доведен баща, Ейдриън, който не носи отговорност за нас и нямаше представа какво вършиш в двора. Тя дори се опасява, че Уилям Сесил е знаел за женитбата ти и я е насърчил.

Искрено съм удивена, че тя би се усъмнила в човека, който я съветва още от младежките ѝ години.

— Би трябвало да е сигурна, че Уилям Сесил никога не се грижи за друг освен за нея. Разбира се, че той не знаеше за това. Щеше ли да изпрати Нед далече от мен и да ме хвърли в отчаяние, ако подкрепяше сватбата ни и искаше да зачена?

— Точно това казах — казва Мери и кимва на чакащата жена, сякаш за да я подкани да докладва всичко това. — А тя знае, че аз също не съм знаела нищо за това.

— Беше тайна — казвам простичко. — Искахме тайна венчавка, така че не знаеше никой освен Джейни. Повтарям им го отново и отново.

— Уморително — отбелязва сестра ми. — Всеки ден ли те питат?

— Всеки ден идват и трябва да се изправя пред тях и отново и отново ме питат какво сме правили и как сме се срещали, и кой е знаел.

— Карат те да стоиш права?

Отправям ѝ иронична усмивка.

— Не могат да изтезават дама от аристокрацията, но със сигурност могат да ми причиняват страдания. Поне сега имам акушерка, която ме посещава, и тя казва, че всичко е наред.

— Казва ли кога ще дойде бебето?

— Не знае точно. Никой не знае. Мисли, че ще е скоро.

Жената при вратата се размърдва и Мери казва:

— Не ми е позволено да оставам твърде дълго. Разрешават ми само да дойда и да се уверя, че си добре и че имаш всичко необходимо.

— Имам нужда да видя съпруга си — казвам ѝ. — Имам нужда да се срещна с кралицата.

Мери прави лека нацупена гримаса и свива рамене. И двете знаем, че казвам това заради шпионката. На Мери е позволено да ми носи ябълки, но не и свободата ми.

— Ще дойда пак другата седмица — тя се надига от столчето и оглежда домашните ми животни. — Някой разхожда ли кученцата? Вони ужасно.