По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Защото исках да открия дали няма съучастници в страната.
— И имаше ли?
— Не. Този човек е самотник, романтик, който би се чувствал по-добре в древността, когато също като Язон би тръгнал да дири Златното руно, което за него през двайсети век е също така измислената история на Бабаков.
— И успя ли?
— Да, успя. Очевидно Бабакова му е казала къде точно може да намери книгата на съпруга ѝ, защото веднага след пристигането си в Ленинград той взе такси до антикварната книжарница "Пушкин". Нужни му бяха само няколко минути да открие търсената книга, която беше скрита в обложката на друга книга и явно се е намирала точно на мястото, посочено му от Бабакова. Плати за книгата и за две други, след което каза на чакащото го такси да го откара обратно до летището.
— Където го арестувахте ли?
— Да, но не веднага, защото исках да видя дали няма съучастник, на когото ще се опита да предаде книгата. Той обаче просто си купи билет за същия самолет, с който беше пристигнал. Задържахме го точно преди да направи опит да се качи на борда.
— Къде е книгата сега? — попита председателката на трибунала.
— Беше унищожена, другарко председател, но запазих титулната страница за протокола. За съда може би ще е интересно да знае, че книгата е предварително копие и че по всяка вероятност то е било единственото съществуващо.
— Когато арестувахте обвиняемия, как реагира той? — попита прокурорът.
— Явно не осъзнаваше сериозността на престъплението си, защото продължаваше да пита по какви обвинения го задържаме.
— Разпитахте ли таксиметровия шофьор и възрастната жена, която е работила в книжарницата, за да видите дали не сътрудничат на обвиняемия? — попита прокурорът.
— Да, разпитах ги. И двамата се оказаха честни партийни членове и бързо стана ясно, че не са имали никакви предишни връзки с обвиняемия. Освободих ги след кратък разговор, тъй като сметнах, че колкото по-малко знаят за разследването, толкова по-добре.
— Благодаря, другарю полковник, нямам повече въпроси — каза прокурорът. — Колегата ми обаче може да има — добави той, преди да си седне.
Председателката погледна младия мъж, който седеше в другия край на пейката. Той се изправи и отвърна на погледа ѝ, но не каза нищо.
— Искате ли да разпитате свидетеля? — попита тя.
— Не е необходимо, другарко председател. Показанията, дадени от другаря полковник, са ми напълно достатъчни. — Адвокатът си седна.
Председателката отново насочи вниманието си към полковника.
— Поздравявам ви, другарю полковник, за съвестното и подробно разследване — каза тя. — Има ли нещо, което искате да добавите и което би ни помогнало да вземем решение?
— Да, другарко. Убеден съм, че задържаният е просто наивен и доверчив идеалист, който вярва, че Бабаков наистина е работил в Кремъл. Смятам, че следва да му се даде още един шанс да подпише признание. Ако го направи, лично аз ще се погрижа за депортирането му.
— Благодаря, другарю полковник, ще го имам предвид. А сега можете да се върнете към важните си задължения.
Полковникът отдаде чест. Докато се обръщаше да излезе, хвърли поглед към Хари. В следващия миг вече го нямаше.
И тогава Хари разбра, че това е особен показен процес. Единствената им цел беше да го убедят, че Анатолий Бабаков е лъжец, за да се върне в Англия и да разкаже на всички истината такава, каквато е била показана в съдебната зала. Но внимателно замислената постановка пак изискваше от него да подпише признание и Хари се запита докъде ли са готови да стигнат, за да постигнат целта си.
— Другарю прокурор, можете да повикате следващия свидетел — каза съдийката.
— Благодаря, другарко председател — отвърна той и отново се изправи. — Призовавам Анатолий Бабаков.
40
Джайлс седна да закуси и започна да преглежда сутрешните вестници. Беше на втората чаша кафе, когато Себастиан се присъедини към него.
— Какво пишат?
— Мисля, че някой театрален критик би казал, че първият ден е предизвикал смесени отзиви.
— В такъв случай може би е добре, че съдийката заръча на заседателите да не четат вестници — каза Себ.
— Ще ги прочетат, бъди сигурен — каза Джайлс. — Особено след като отказа на Трелфорд да им каже какво пише майка ми за Вирджиния в завещанието си. Налей си кафе, а аз ще ти прочета. — Джайлс взе "Дейли Мейл" и изчака Себ да се върне на масата, преди да си сложи очилата и да започне да чете. — "Останалото… остава за любимите ми дъщери Ема и Грейс, които да се разпореждат с тях както намерят за добре, с изключение на сиамската ми котка Клеопатра, която завещавам на лейди Вирджиния Фенуик, защото двете имат много общи неща. И двете са прекрасни, добре поддържани, суетни, коварни, манипулативни хищници, които смятат, че всички останали съществуват, за да им служат, в това число и сляпо влюбеният ми син, за когото мога само да се моля, че ще се освободи от магията ѝ, преди да е станало прекалено късно".