По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Напълно ли сте сигурен, че това е единствената причина лейди Вирджиния да избере вас, майоре?
— Да, напълно — рязко отвърна Фишър и усмивката му изчезна.
— Просто ми е малко чудно, майоре, как един брокер от Бристол става професионален съветник на лейди от Лондон, която несъмнено има достъп до редица водещи борсови агенти в Сити. Така че може би е по-добре да ви попитам как се запознахте.
— Лейди Вирджиния ме подкрепи, когато се кандидатирах за първи път за Парламента като кандидат на консерваторите от Бристолското пристанище.
— А кой беше кандидатът на лейбъристите в онези избори?
— Сър Джайлс Барингтън.
— Бившият съпруг на лейди Вирджиния и брат на мисис Клифтън?
— Да.
— Е, вече знаем защо лейди Вирджиния е избрала вас за свой представител в борда.
— Какво намеквате? — озъби се Фишър.
— Нещо съвсем просто. Че ако се бяхте кандидатирали за Парламента в който и да било друг избирателен район, никога нямаше да се срещнете с лейди Вирджиния. — Мистър Трелфорд погледна към журито, докато чакаше отговора на Фишър, защото беше сигурен, че отговор няма да има. — След като изяснихме отношенията ви с ищцата, нека разгледаме стойността и важността на професионалните ви съвети. Помните, майоре, че преди малко ви питах дали сте съветвали лейди Вирджиния за акциите ѝ и вие потвърдихте.
— Точно така.
— Тогава бихте ли казали на журито за кои други акции освен тези на „Барингтън Шипинг“ сте я съветвали? — Мистър Трелфорд отново зачака търпеливо отговор, след което продължи: — Подозирам, че отговорът е за никои и че тя е имала интерес от вас единствено като вътрешен човек, който да я държи в течение със ставащото в „Барингтън“, така че и двамата да се възползвате от всяка информация, до която сте имали достъп като член на борда.
— Това е възмутително — каза Фишър и погледна нагоре към съдийката, но тя остана безизразна.
— Ако наистина е така, майоре, ще отречете ли, че на три пъти сте съветвали лейди Вирджиния да продаде акциите си в „Барингтън“ — тук разполагам с датите, часовете и количествата, — и при всеки такъв случаи само няколко дни по-късно компанията е обявявала някаква лоша новина?
— Точно затова са съветниците, мистър Трелфорд.
— И около три седмици по-късно сте изкупували акциите обратно, според мен поради две причини. Първо, за да направите бърза печалба, и второ, за да сте сигурни, че тя ще запази своите седем и половина процента, за да не изгубите мястото си в борда. В противен случай не бихте могли да имате достъп до вътрешна информация, нали?
— Това е отвратително опетняване на професионалната ми репутация! — викна Фишър.
— Нима? — отвърна Трелфорд и вдигна някакъв лист, за да го видят всички, след което зачете числата на него. — При трите въпросни транзакции лейди Вирджиния е спечелила съответно седемнайсет хиляди и четиристотин, двайсет и девет хиляди триста и двайсет и седемдесет хиляди и сто паунда.
— Не е престъпление да правиш печалба от името на клиент, мистър Трелфорд.
— Определено не е, майоре, но защо е трябвало да използвате брокер в Хонконг, за да изпълни тези инструкции? Някой си мистър Бени Дрискол?
— Бени е стар приятел, с когото работих навремето, а аз съм лоялен към приятелите си, мистър Трелфорд.
— Не се съмнявам, майоре, но били ли сте наясно, че по време на деловите ви отношения ирландските служби са имали заповед за арест на мистър Дрискол за измама и борсови манипулации?
Сър Едуард скочи на крака.
— Да, да, сър Едуард — каза нейна чест Лейн. — Нали не намеквате, мистър Трелфорд, че майор Фишър е знаел за тази заповед, но въпреки това е бил склонен да прави бизнес с мистър Дрискол?
— Това щеше да е следващият ми въпрос, милейди — каза Трелфорд и отново погледна като невинен ученик.
— Не, не знаех — запротестира Фишър. — Ако знаех, определено не бих продължил да работя с него.
— Това е окуражаващо — отбеляза Трелфорд, отвори голяма черна папка и извади покрит с числа лист. — Когато купувахте акции от името на лейди Вирджиния как ви се плащаше?
— С комисиона. Един процент от продажната или изкупната цена, както е обичайната практика.
— Много правилно и уместно — каза Трелфорд и показно върна листа в папката. След това извади втори и го разучи с не по-малък интерес. — Кажете ми, майоре, знаехте ли, че всеки път, когато сте заръчвали на верния си приятел мистър Дрискол да изпълни транзакциите от името на лейди Вирджиния, той е купувал и продавал акции на „Барингтън“ и от собствено име, което със сигурност знаете, че е незаконно?