По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Ема знаеше, че не може да оправдае онова, което Седрик беше направил с добро намерение, и че ще е изключително трудно да обясни на заседателите причината, поради която е продал акциите си. Трелфорд я беше посъветвал просто да не отговаря, когато се колебае, особено ако отговорът може да я злепостави.
Сър Едуард почака известно време, след което каза:
— Е, тъй като явно не желаете да отговорите на въпроса ми, какво ще кажете да продължим със следващите ви думи? "Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили… И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора. Които искат компанията да се развива успешно". Можете ли да отречете, мисис Клифтън, че онази сутрин в Колстън Хол в Бристол сте намекнали на всички присъстващи, че лейди Вирджиния не е обикновен почтен човек? — Адвокатът наблегна на последните три думи.
— Тя определено не е обикновена.
— Съгласен съм с вас, мисис Клифтън, тя е необикновена. Но аз твърдя пред журито, че намекът, че клиентката ми не е обикновен почтен човек и че целта ѝ е да срине компанията ви, е клевета, мисис Клифтън. Или това според вас е също нищо друго освен истината?
— Имах предвид точно това, което казах — отвърна Ема.
— И сте били така убедена в правотата си, че сте настояли думите ви да бъдат внесени в протокола на годишната среща.
— Да.
— Секретарят на компанията посъветва ли ви да не го правите?
Ема се поколеба.
— Винаги мога да призова мистър Уебстър да даде показания — каза сър Едуард.
— Мисля, че май го направи.
— Питам се тогава защо не го послушахте? — саркастично попита сър Едуард. Ема продължи да се взира в него, като много добре си даваше сметка, че той не очаква отговор. — Възможно ли е да не е искал да добавя клевета към злепоставянето, което вече сте извършили?
— Исках думите ми да бъдат вписани в протокола — каза Ема.
— Наистина ли? — попита сър Едуард и Трелфорд наведе глава. — Значи дотук установихме, мисис Клифтън, че сте били против клиентката ми от деня на първата ви среща, че тази неприязън се е засилила, когато не сте били поканена на сватбата на брат си, и че години по-късно, на годишната среща на акционерите, пред пълна зала сте унизили лейди Вирджиния с намека, че тя не е обикновен почтен човек, а човек, който желае да постави компанията на колене. След това сте отхвърлили съвета на секретаря си и сте настояли злепоставящите ви думи да бъдат записани в протокола на срещата. Не е ли вярно, мисис Клифтън, че вие просто сте искали да си отмъстите на обикновен почтен човек, който сега просто иска възмездие за думите ви? Мисля, че Бардът го е обобщил най-добре, когато казва: „Но който открадне ми доброто име, той, макар и сам да не забогатява от кражбата, оставя мен все пак по-беден от последния бедняк!”[13]
Сър Едуард продължи да гледа свирепо Ема, хванал реверите на древната си износена одежда. Когато реши, че е постигнал желания ефект, се обърна към съдията.
— Нямам повече въпроси, милейди.
Трелфорд погледна към съдебните заседатели и си помисли, че всеки момент ще избухнат в аплодисменти. Реши, че трябва да поеме риск, макар да се съмняваше, че ще му се размине.
— Имате ли други въпроси към клиента си, мистър Трелфорд? — попита нейна чест Лейн.
— Само един, милейди, Мисис Клифтън, сър Едуард повдигна въпроса за завещанието на майка ви. Тя споделяла ли е някога с вас мнението си за лейди Вирджиния?
— Мистър Трелфорд — намеси се съдийката преди Ема да успее да отговори. — Както много добре знаете, това ще бъде прието за слух и няма да бъде допуснато за разглеждане.
— Но майка ми записа мнението си за лейди Вирджиния в завещанието си — каза Ема.
— Не съм сигурна, че ви разбирам, мисис Клифтън — каза съдийката.
— В завещанието си тя посочи причините да не остави нищо на брат ми.
Трелфорд взе завещанието.
— Мога да прочета съответния текст, милейди, ако смятате, че ще бъде от полза — добави той с физиономията и гласа на невинен ученик.
13
Шекспир, "Отело", трето действие, трета сцена. Превод Валери Петров — Б. пр.