По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Прокурорът се изправи — и в миг от подлизурко се превърна в грубиян. Гледаше право през Бабаков и му говореше със студена арогантност, така различна от начина, по който се обръщаше към другаря полковник, когато онзи беше на мястото на свидетеля.
— Кажете на съда името и номера си — заповяда той.
— Бабаков, седем четири едно шест две, другарю прокурор.
— Не се обръщайте към мен с "другарю".
Затворникът сведе глава.
— Извинете.
— Преди да бъдете осъден, с какво се занимавахте?
— Бях учител в седми район и Москва.
— Колко години преподавахте?
— Тринайсет.
— Какъв предмет?
— Английски.
— Каква е специалността ви?
— Завърших Московския институт за чужди езици през четирийсет и първа.
— Значи след завършването първата ви работа е била като учител и никога не сте работили нещо друго?
— Да, не съм.
— През тези тринайсет години като учител посещавали ли сте Кремъл?
— Не. Никога.
Решимостта, с която Бабаков каза: "Никога", ясно показа на Хари, че човекът смята показния процес за достоен единствено за подигравка. Всеки съветски ученик е посещавал Кремъл в един момент, за да отдаде почит на гробницата на Ленин. Ако е бил учител, Бабаков би трябвало да води подобни посещения. Хари нямаше как да му покаже, че е разбрал посланието, без да наруши тънката черупка на заблудата.
— Срещали ли сте се някога с нашия почитаем вожд, председателя на Президиума другаря Сталин? — продължи прокурорът.
— Да, веднъж, като студент. Той посети института, за да връчи годишните държавни награди.
— Той разговаря ли с вас?
— Да, поздрави ме, докато ми връчваше грамотата.
Хари знаеше, че Бабаков е спечелил Ленински медал и е завършил е пълно отличие. Защо не споменаваше това? Защото то не беше част от старателно подготвения сценарий, който явно му бяха връчили и към който се придържаше. Отговорите му вероятно бяха написани oт същия човек, който в момента задаваше въпросите.
— Освен този кратък случай срещали ли сте се отново с другаря Сталин?
— Не, никога. — Отново ударението падна на "никога".
В главата на Хари започна да се оформя план. Ако искаше да проработи, трябваше да убеди онези трима другари с каменни лица, които седяха в президиума, че вярва на всяка дума на Бабаков и че е ужасен, че е бил подведен от него.
— А сега да минем на петдесет и четвърта година, когато се опитахте да издадете книгата си, в която твърдите, че в продължение на тринайсет години сте работили в близкия екип на председателя като негов личен преводач, когато всъщност никога не сте влизали в Кремъл. Какво ви накара да си мислите, че подобна измама може да ви се размине?
— Защото, също като мен, никой от работещите в издателство "Саркоски" не е стъпвал в Кремъл. Те бяха виждали другаря Сталин само отдалеч, по време на военните паради и манифестациите на Първи май. Не беше трудно да ги убедя, че съм член на вътрешния му кръг.
Хари поклати отвратено глава и изгледа намръщено Бабаков, като се надяваше, че са забелязали реакцията му. Видя, че председателката си отбеляза нещо в бележника. Нямаше ли дори намек за усмивка?
— Вярно ли е също, че сте смятали да избягате с надеждата да издадете книгата си на запад с единствената цел да спечелите значителна сума пари?
— Да, помислих си, че щом мога да излъжа онези от "Саркоски", ще ми е много по-лесно да убедя американците и англичаните, че съм бил партиен функционер, работещ рамо до рамо с председателя. В края на краищата колко хора от Запада са посещавали Съветския съюз? И колко от тях са разговаряли с другаря председател, щом на всички е известно, че той не е знаел нито дума английски?
Хари скри лице в шепите си и когато вдигна глава, изгледа Бабаков с презрение. Председателката отново си записа нещо.
— След като завършихте книгата, защо не избягахте при първа възможност?
— Нямах достатъчно пари. Беше ми обещан аванс в деня на издаването, но бях арестуван, преди да го взема.
— Но жена ви все пак избяга.
— Да, изпратих я преди мен с всичките ни спестявания с надеждата, че по-късно ще се присъединя към нея.