По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Трелфорд беше изненадан. Не беше помислял, че Еди ще забие камата толкова бързо, въпреки че бе предупредил Ема, че кръстосаният разпит няма да е приятно изживяване.
— Както казах, сър Едуард, ние не бяхме приятелки.
— Но не е ли вярно, че още от самото начало сте я нарочили за свой враг?
— Не бих отишла толкова далеч.
— Присъствахте ли на сватбата на брат ви с лейди Вирджиния?
— Не бях поканена.
— Това изненада ли ви след начина, по който сте се отнасяли с нея?
— Бях по-скоро разочарована, отколкото изненадана.
— А съпругът ви — каза сър Едуард и се загледа в залата, сякаш се мъчеше да го открие, — беше ли поканен?
— Нито един член от семейството не получи покана.
— И каква е причината според вас?
— Би трябвало да попитате лейди Вирджиния, сър Едуард.
— Възнамерявам да го направя, мисис Клифтън. А сега позволете да продължим със смъртта на майка ви. Доколкото разбирам, имало е спорове около завещанието ѝ.
— Които бяха решени от Върховния съд, сър Едуард.
— Точно така. Но ме поправете, ако греша, както несъмнено ще го направите, мисис Клифтън, че вие и сестра ви Грейс сте наследили почти цялото имение, докато брат ви, съпругът на лейди Вирджиния, е останал с празни ръце.
— Това не беше по мой избор, сър Едуард. Всъщност опитах се да убедя майка ми да не го прави.
— Разполагаме само с думата ви за това, мисис Клифтън.
Мистър Трелфорд скочи на крака.
— Милейди, възразявам!
— Да, да, мистър Трелфорд, съгласна съм. Сър Едуард, това няма връзка с делото.
— Извинявам се, милейди. Мисис Клифтън, мога ли да ви попитам дали сър Джайлс беше шокиран от решението на майка ви?
— Сър Едуард — обади се съдийката още преди мистър Трелфорд да успее да се изправи.
— Моите извинения, милейди. Аз съм просто един стар търсач на истината.
— Беше ужасен шок за всички ни — каза Ема. — Майка ми обожаваше Джайлс.
— Но явно, подобно на вас, не е обожавала лейди Вирджиния, иначе би се погрижила за него в завещанието си — отбеляза сър Едуард и бързо добави: — Но да продължим нататък. Уви, бракът между брат ви и лейди Вирджиния е приключил с развод заради негова изневяра.
— Както много добре знаете, сър Едуард — каза Ема, мъчейки се да се сдържа, — това стана по време, когато един мъж трябваше да прекара нощта с наета жена в хотел "Брайтън", за да получи развод. Джайлс го направи по молба на Вирджиния.
— Много съжалявам, мисис Клифтън, но в искането за развод като причина е посочена просто изневяра. Но поне сега всички знаем как реагирате, когато имате силно отношение към нещо.
Един поглед към журито ясно показа, че сър Едуард е постигнал своето.
— Последен въпрос относно развода, мисис Клифтън. Той беше ли причина за празнуване за вас и семейството ви?
— Милейди! — Трелфорд скочи на крака.
— Сър Едуард, отново прекалявате.
— Ще направя всичко възможно да не го правя в бъдеще, милейди.
Но когато погледна към журито, Трелфорд разбра, че скастрянето на сър Едуард е подействало в негова полза.
— Мисис Клифтън, да продължим с по-важни неща, а именно онова, което сте казали и което сте имали предвид, когато клиентката ми ви е задала напълно основателен въпрос на общата годишна среща на акционерите на "Барингтън Шипинг". В интерес на точността ще повторя въпроса на лейди Вирджиния: "Вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял през уикенда в опит да постави компанията на колене?" Ако позволите да кажа, мисис Клифтън, вие сръчно и блестящо сте избегнали да отговорите на този въпрос. Бихте ли го направили сега?
Ема погледна към Трелфорд. Той я беше посъветвал да не отговаря на въпроса, така че тя запази мълчание.
— Да предполагам ли, че причината да не искате да отговорите на този въпрос е, че лейди Вирджиния е продължила с: "Ако някой от директорите ви е бил въвлечен в подобно начинание, не би ли трябвало да подаде оставката си от борда?" И вие сте отговорили с: "Ако имате предвид майор Фишър…", макар че тя не е говорила за него, както много добре знаете. Имала е предвид вашия близък приятел и колега мистър Седрик Хардкасъл, нали?
— Един от най-фините джентълмени, които съм познавала — каза Ема.
— Наистина ли? — отвърна сър Едуард. — Е, нека тогава разгледаме изявлението ви по-подробно, защото ми се струва, че намеквате, че когато ваш близък приятел, един от "най-фините джентълмени", които сте познавали, продаде акциите си за една нощ, го е направил, за да помогне на компанията, а когато лейди Вирджиния продава своите акции, целта ѝ е била да навреди на компанията. Може би журито ще сметне че не може да бъде и едното, и другото, мисис Клифтън. Разбира се, освен ако не намерите слабо място в аргумента ми и не обясните на съда тънката разлика между действията на мистър Хардкасъл от името на компанията и действията на майор Фишър от името на клиентката ми.