Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

— Ще ми окажете чест, милорд Уорик — продума зад гърба му крал Луи. Уорик се обърна наполовина, като държеше под око Дери Бруър. — Маргарет е моя братовчедка — продължи френският крал — и, ето, ти си тук в Париж. Тя, естествено, е под моя закрила. Изглежда ми грубо да не изпълня молбата ѝ, нали разбираш?

Уорик се зачуди. Да го информират за поредното унижение, на което го подлага крал Едуард — а после да се срещне с врага си, всичко това в рамките на минути. Зачуди се колко ли часа планировка е изпуснал, че да го доведат на това място в точно този отрязък от време. Той сви рамене в отговор към Дери Бруър.

— Нека да влезе тогава. Можеш да ми вземеш кинжала, ако желаеш. Аз не търся отмъщение от жени, мастър Бруър, макар че ми се ще да ти отнема този бастун и да те насиня с него.

— С удоволствие, милорд Уорик, ако пожелаеш да опиташ — захили се Дери, с което показа, че половината му зъби ги няма. Очевидно е бил пребит с необичайна жестокост. Въпреки това изглеждаше силен, ръката му върху топката на бастуна бе изпъстрена с изпъкнали вени. Само изкривеният крак и празното му око показваха, че е страдал.

Маргарет влезе без почести и слуги, прекосявайки помещението енергично, облечена в тъмносиня рокля, чийто шлейф се влачеше по пода зад нея. Не беше онази съсипана фигура, която той си бе представял; стоеше с изправен гръб и блестящи очи. Голямата изненада представляваше младежът до нея, тъмнокос и строен в талията, с широки рамене. Едуард Уестминстър вдигна глава за поздрав и Уорик реши, че синът ѝ е около четиринайсет, може би петнайсетгодишен. Той вече беше по-висок от майка си и нещо във вида му подсказваше, че е добър с меча. Осъзна, че е силно впечатлен.

— Благодаря, че се съгласи, Ричард — рече Маргарет.

— То е от възпитание към домакина ми, нищо повече — отвърна Уорик. Но без да иска, леко сведе глава и това я накара да се усмихне.

— Съжалявам, че загуби баща си, Ричард. Честна дума. Аз стоях срещу Йорк, а той остана с приятеля си, но никога не съм била враг на вашия род.

— Не мога да ви повярвам, милейди.

За негова изненада Маргарет обърна глава настрани, сякаш я беше зашлевил.

— Все още си спомням, когато ти и аз бяхме на една и съща страна, Ричард, срещу Джак Кейд и бунтовниците му. Помниш ли? Вярно е, че сме служили на врагове, но не вярвам самите ние винаги да сме се мразили.

— Ах, господа, милейди — обади се крал Луи и стана, — прислужникът ми, който сега ми прави странни знаци като малко дете, е приготвил за нас малък обед — и кралят тръгна преди тях надолу. — Ако имате достатъчно смелост, подозирам, че ще открием някое ястие, което да удовлетвори дори това чудо на природата — прословутия английски вкус. Последвайте ме!