Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Галерия на мъртвите [bg]
Галерия на мъртвите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Галерия на мъртвите [bg]

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 142
Перейти на страницу:

83

Хънтър най-после излезе от кабинета в пет и половина следобед. Въпреки че беше работохолик, трябваше да признае, че се радва на заповедта на капитан Блейк. Наложи се да провери календара си, за да види кога за последен път с Гарсия са имали почивен ден — преди двайсет и три дни. Четирийсет и осем часа почивка, въпреки че не спеше много, със сигурност щяха да презаредят батериите му и да освежат мозъка му. Може би дори щеше да прекара известно време с Трейси.

Мисълта го накара да се усмихне.

Неочаквано, докато Хънтър излизаше от Сохо Стрийт по посока на Хънтингтън Парк, отляво се появи черен форд фюжън и се вряза в платното точно пред него. Хънтър трябваше рязко да свърне надясно, за да не закачи бронята на форда.

— Не може да бъде.

Изненадата му се дължеше не само на маневрата на форда, но и на факта, че същият черен форд фюжън беше направил абсолютно същото изпълнение на същото кръстовище предишната вечер, докато Хънтър се връщаше вкъщи. Той беше видял регистрационния му номер.

— Достатъчно — каза си той. — Ще го спра.

Но щом настъпи газта в преследване на форда, мисловният му процес отново се превъртя, прескачайки от А до Я само за две секунди.

И тогава Хънтър осъзна нещо, което пропускаше.

84

Телефонът на бюрото на Хънтър във временния им кабинет на осмия етаж в сградата на ФБР на булевард „Уилшър” иззвъня точно в двайсет часа без пет минути. В кабинета беше само агент Фишър, която от два часа работеше върху доклад. Тя заби пети в пода, изтласка крака, избута стола си от бюрото и го изпрати към бюрото на Хънтър.

— Специален агент Ерика Фишър — каза, когато вдигна телефона.

Последва секунда мълчание.

— На погрешен дериват ли позвъних? — попита женски глас от другия край на линията.

Агент Фишър веднага разбра кой се обажда — Мишел Кели, шефката на отдел „Киберпрестъпност” на ФБР в Лос Анджелис.

— Здравейте, госпожице Кели — каза Ерика. — Не сте сбъркали. Това е бюрото на детектив Хънтър, но в момента в кабинета съм само аз. Всъщност детективи Хънтър и Гарсия предпочитат да работят в техния кабинет в Главното управление на полицията. Мога ли да ви помогна с нещо? Имате ли новини за нас?

— Да — отговори Мишел.

Думата накара сърцето на Фишър да заблъска като обезумяло в гърдите й.

— Какво ще ни кажете?

— Отне ни доста повече време, отколкото очаквахме — започна Мишел, — но отбелязахме известен напредък.

— Слушам.

— До медицинския картон на Албърт Грийн е проникнато чрез информационната и технологична платформа „Оптум” точно дванайсет дни преди убийството му.

— Отвътре или отвън?

— Отвън — отговори Мишел. — Някой е хакнал системата.

— Можете ли да го проследите?

— Работим по въпроса, но мога да ви кажа едно — който и да е този човек, той не е аматьор. Ориентира се много добре в киберпространството.

Кожата на Ерика настръхна.

— Това обаче не е всичко — продължи Мишел. — До медицинския картон на Тимъти Дейвис също е бил получен достъп отвън. Искате ли да познаете колко дни преди убийството му?

— Дванайсет? — Агент Фишър отвори широко очи, докато изричаше числото.

— Точно така, и ето кое е най-интересното — същото е и със здравния картон на Кристин Ривърс. Проникнато е отвън чрез „Оптум” дванайсет дни преди убийството й. Данните за Линда Паркър не са хакнати.

— Убиецът не се е нуждаел от медицинския й картон, за да събере информация за нея — каза Фишър.

— Както и да е — продължи Мишел. — Дванайсет дни преди всяко убийство. Знаете какво говори това за убиеца, нали?

— Изключително методичен — отговори Ерика.

— Да — съгласи се Мишел. — Вероятно до точката на обсесивно-компулсивно разстройство, което означава, че убиецът не обича да се отклонява от установената практика, и това може да увеличи шансовете ни да го проследим и да го открием.

— И докъде сме стигнали с тази информация?

— Все още пълзим.

— Но сте намерили следа, нали? Имам предвид откритието, че медицинските картони са хакнати отвън и всичко останало.

— По-скоро миризма, отколкото следа — поясни Мишел. — Но да, имаме отправна точка и сме се впуснали след него с всичко, с което разполагаме.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)