Кръвен обет [bg]

— Назад — изръмжа Рийз към намесилия се. Той хвана Тамас за ръката и му помогна да се изправи. — Предаден съм — тихо каза офицерът.

— Аз също — остро отвърна фелдмаршалът. По-рано той бе смятал Рийз за колега. Преди десетилетия двамата бяха служили заедно.

— Не и по начина, по който си мислите. — Рийз отстъпи назад и сведе кинжала си. — Аз не съм дошъл да ви убивам, фелдмаршале, нито да ви предам на кезианците.

— Тогава каква е целта на тази шарада?

Тамас се колебаеше дали да не нападне отново. Ако двамата бяха сами, имаше вероятност да надделее над Рийз.

— Да ви предупреди. Доведох най-доверените си хора, но дори и това не е било достатъчно. Казахте, че в гората имало Привилегирован?

— Да — бавно потвърди Тамас и отвори третото си око. — Той се приближава. С него има и пазители.

Това осъзнаване го смрази. Генерал Рийз изглеждаше искрен, но Тамас още не беше готов да му се довери. Имаше вероятност наемникът просто да отлага, да изчаква Привилегирования да се приближи.

Рийз изруга.

— Ка! Лодио! Заемете позиции. — Той посочи към две от канарите. Хората му се отправиха към тях. — Убийте магьосника.

Подир това Рийз се обърна към Тамас, кимна му и се затича.

За момент фелдмаршалът се поколеба с намерението да избяга. В крайна сметка той последва наемника. Докато тичаше, генералът продължаваше да издава нареждания, поставяйки хората си на пътя на магьосника. На моменти Тамас се обръщаше назад, за да провери пастелното сияние на Привилегирования. Последният напредваше бързо, обкръжен от по-слаби сияния. Беше невъзможно за един Привилегирован да напредва с подобна бързина, освен ако не беше носен от пазители.

Рийз, канещ се да издаде поредно нареждане, неочаквано спря. Тамас едва не се сблъска с него. Офицерът извади кинжал и се приготви за битка.

Тамас се огледа. Единствено двама от хората на Рийз стояха наблизо. Единият от тях беше доброволец и тъкмо рухваше с прерязано гърло. Другият беше Габен. Той спокойно обърса камата си в плаща на умиращия и се обърна към Рийз.

— Баща ти… — поде наемникът.

— Баща ми е малоумник, който изобщо не трябваше да се забърква с този предател — каза Габен, сочейки към Тамас. Той присви нозе, стиснал оръжие. — От мен се иска единствено да ви забавя до пристигането на херцога.

Възрастният военен се хвърли напред, стиснал кинжала си. Той отрази насочения насреща му удар, замахна и се хвърли към Габен, пробождайки гърдите му. Сблъсъкът дори не можеше да се нарече равностоен.

Когато наемническият офицер отново се надигна, единственото му око пламтеше от гняв. Той погледна назад. Тамас чу съсъка на магия и рухването на дърво.

— Изоставих хората си да умрат — каза Рийз. Той стисна окото си и пусна кинжала на земята.