Кръвен обет [bg]

— Искам да си отваряш очите за нещо друго.

Таниел се навъси.

— Какво може да е по-важно от Привилегированите?

— Сапьори — отвърна Гаврил.

Таниел си спомни сапьорите. В началото на обсадата те бяха направили опит да прокопаят склона, но изстрелите на бранителите ги бяха изпратили назад с подвити опашки. Те не бяха се появявали повече — до вчерашния ден. Понастоящем те копаеха отново, прикрити зад най-отдалечения редут: далеч зад предната линия на врага. Те се намираха достатъчно дълбоко, за да не се тревожат от запращаните гюлета, макар че няколко оръдия продължаваха да ги обстрелват.

— Наистина ли се тревожиш от тях? — попита Таниел. — Ще им трябват години, за да разкопаят цялото това разстояние. А дори и да успееха да го сторят, от нас се иска да изстреляме няколко шрапнела в ямата.

— Иска ми се наистина да беше толкова лесно. Но Бо каза, че им помагат Привилегировани. И Жулин.

Ръцете на барутния маг започнаха да потрепват. Той ги успокои, като ги потърка една в друга.

— Начинание, в което помага тя, не е благоприятно за нас. Значи искаш да стрелям по сапьорите?

— Не по самите сапьори. Оглеждай се за Привилегированите, които им помагат.

— Гаврил!

Бо търчеше с всички сили към тях. Той се отпусна от другата страна на Таниел, задъхан. Личеше, че магьосникът е изтощен. Бузите му бяха хлътнали, той бе изгубил тегло, косата му беше сплъстена. По някаква причина лицето му беше покрито с кал.

— Те замислят нещо голямо — каза Бо.

— Сапьорите ли? — попита Гаврил. — За тях вече знаем.

— Не — раздразнено се тросна Борбадор. Той замълча за момент, когато вражеската артилерия утихна. Последва миг тишина, разкъсана от грохота на бранителско оръдие и пукота на мускети. Кезианците не отговориха на огъня. — Всичките техни Привилегировани са се събрали край най-далечния редут, близо до сапьорите.

Таниел сви рамене.

— Над сто души са! — продължаваше Бо. — Те не се събират без причина. Не се съмнявам, че вече са дошли и офицери. Те се подготвят за големия щурм.

Гаврил се изправи, за да надникне над стената. Таниел затвори очи и зачака.

Началникът на крепостта се отпусна с ругатня:

— Май си прав. По пътя напредват хора. Видях и няколко черни палта.

— Пазители? — каза Таниел. — Мамка им.

Гаврил се изправи и се отдалечи, издаващ нареждания. Виковете му призоваваха всички защитници на крепостта.

— Как си могъл да не ги видиш? — каза Бо, когато Гаврил се отдалечи. — Нали самият ти стреляш по тях?

Таниел посочи към девойката.

— Тя ги открива. Аз стоя прикрит.

Ка-поел раздвижи ръце в последователност от жестове.

— Тя казва, че са се събрали преди минути — преведе Таниел.

— Във всеки случай бъди готов за каквато проклетия…

Бо рязко повдигна ръка. Миг по-късно над главите им се пръснаха шрапнели. Щитът на Борбадор припламна, докато поглъщаше силата на удара. Целият бастион биваше обстрелван с картеч и гюлета. Стената, на която Таниел бе опрял гръб, се тресеше от попаденията.