Кръвен обет [bg]

— Той е последният човек, когото би очаквал да зърнеш.

Сред храсталаците недалеч от тях напредваше кон, съпровождан с неспирните ругатни на Рикар Тамблар. Един шипест клон одра бузата на председателя и го накара да извика. Кон и ездач изскочиха на пътеката и се понесоха към групата ездачи.

Тамас хвана животното за юздата, когато то минаваше край него, и отпусна ръка върху челото му, за да го успокои. А на Рикар каза:

— Небеса, спри да го пришпорваш. Така той ще те хвърли.

Тамблар бе притиснал пети към хълбоците на животното. Той веднага се отдръпна и въздъхна.

— Аз трябва да се возя в карета, не на кон.

Шарлемунд се усмихна насреща му.

— Всички забелязахме. Виждал съм деца, които яздят по-добре.

— А пък аз съм виждал сводници с по-малко курви — тросна се Рикар.

Трите жрици се сепнаха. Архидиоцелът рязко обърна коня си и отпусна ръка върху шпагата.

— Вземи си думите назад или ще ти одера кожата.

Рикар извади пистолет от колана си.

— Направиш ли още една крачка, ще ти пръсна главата.

Тамас простена. Той сграбчи пистолета за дулото и го блъсна встрани.

— Успокойте се и двамата! — рече фелдмаршалът. И се приближи до Рикар. — Заплашваш архидиоцела? Да не си се побъркал? — просъска той.

Рикар обърса раздраната си от храсталака буза и погледна пръстите си.

— Проклет лов.

— Какво търсиш тук? — продължи Тамас.

— Лейди Винцеслав настоя да дойда — отвърна Тамблар. — Каза, че след като съм член на съвета, сега това се очаква от мен. Макар че в бурно море съм си прекарвал по-добре.

— Никога ли не сте яздили преди? — попита Олем.

Рикар прибра пистолета си и хвана юздите с две ръце.

— Нито веднъж. Баща ми нямаше пари за уроци, а по времето, когато се сетих за това, имах достатъчно пари, за да си позволя карета. Къде се е дянал онзи проклет кучкар? Лейди Винцеслав каза, че той щял да ме наглежда, за да не ми позволи да се изложа.

— Провалил се е — отбеляза Шарлемунд.

Рикар го изгледа остро. Тамас сръга председателя в ребрата.

Тамблар се обърна към жриците.

— Приемете извинението ми, дами. Моят коментар не беше насочен към вас.

И трите го изгледаха с презрение. Рикар въздъхна.

— Дойдох тук с намерението да прекарам един приятен следобед — оповести Тамас. — Сам ли ще ми се наложи да продължа, за да го получа?

Рикар и Шарлемунд се усмихнаха на себе си. Тамас насочи коня си; след няколко мига той пусна повода на другото животно.

— Остави коня сам да подбира пътя си. Той познава пътеката, познава и останалите коне. И знае, че ти нямаш представа какво вършиш. Опитваш ли се да се наложиш, той ще се съпротивлява.

Рикар кимна мълчаливо. Той се стараеше да не поглежда към Шарлемунд и жриците.

Не след дълго ги настигна кучкарят. Тамас с изненада установи, че го познава.

— Габен! — възкликна той.

Габен усмихнато се изравни с него и му кимна. Той беше жилав младеж, който с лекота се удържаше на седлото. Обичайно от кучкарите се очакваше да следят за отлъчили се хрътки, но този очевидно следеше за отлъчили се хора.