Кръвен обет [bg]

— Да започнем от самото начало. Разкажи ми за разследванията си. И за двете разследвания.

Адамат осъзна, че е започнал да говори. Думите се изливаха една след друга и всяка от тях представляваше тухла, която изграждаше защита около близките му. В един момент той прибра шпагата в бастуна и тежко се облегна на него.

Той разказа всичко за Обета на Крезимир и Тамасовото заключение, че Обета е безсмислица. Разказа за нощта в двореца, за срещата си с Ускан. Съобщи подробности, които не бе възнамерявал да разказва. Съобщи за срещите си с Рикар Тамблар и лейди Винцеслав. През цялото време лорд Ветас не го прекъсна нито веднъж. По лицето му не проличаваше нищо, той поглъщаше информацията безстрастно.

Адамат говореше тъй бързо, че едва впоследствие осъзна възможността да излъже или премълчи. Приключил, той се отпусна на стълбището, с треперещи ръце — чувстваше се изцеден. Чувстваше, че е споходен от изтощение, надминаващо годините му.

— И това е всичко за два месеца разследване? — попита лорд Ветас след кратък размисъл.

Адамат присви очи.

— Това е работа за двадесет души.

— И си сигурен, че това са всички подробности?

— Сигурен съм — отвърна Адамат. — Аз не забравям.

— А, да. Това е твоята чудатост. Разкажи ми по-подробно за разрухата, грозяща Адро.

— Зная много малко за това. — Инспекторът се чувстваше уморен. В момента му се искаше единствено да се свие в някоя хралупа и да спи. — Това е пророчество, предричащо завръщането на Крезимир. Загатва, че въпросното завръщане ще бъде придружено от страховита разруха. Някогашна легенда.

Лорд Ветас замислено попи врата си за последен път, преди да си сложи шапката.

— Ще се върна — обеща той. — Надявам се, че следващия път ще ми кажеш по-интересни неща. В противен случай…

Погледът му се насочи към кутийката, почиваща в джоба на Адаматовата роба.