Кръвен обет [bg]

— Кой готвач? — попита Тамас.

— Онзи, който приготвя храната на всички работници от Благородническата палата, освен твоя гарнизон — каза Ондраус. Възрастният счетоводител изглеждаше буден под пладнешкото слънце и яздеше с енергичността на младеж. — Същият, който приготвя невиждани в Адопещ гозби и получава пресни деликатеси, без дори да ги е поръчал. И който изхранва пет хиляди души с брашно и телешко за няколкостотин крана на ден. — Ондраус се усмихна към Тамас. — Онзи, който се представя за бог. Или искаш да ми кажеш, че всичко това не е достигнало до вниманието ти?

Тамас леко забави коня си и зачака останалите да сторят същото. Жриците, генералът и кучкарят се отделиха напред. Когато разстоянието между тях стана достатъчно голямо, фелдмаршалът каза:

— Той не е бог, а обикновен Чудак.

— За което определено се радвам — каза Шарлемунд. — Това е богохулство.

— Значи знаеш за него? — рече Тамас. Той бе се надявал, че Михали няма да привлече вниманието на архидиоцела. Неоснователна надежда, като се замислеше.

— Разбира се. Моите колеги от църквата бяха запознати със ситуацията. Тази сутрин получих техните доклади.

— И?

— Те настояват да се погрижа за прибирането му. Преди още от лъжите му да са се разпространили.

— Той е безобиден — каза Тамас. — Избягал е от Хасенбурската лудница. Много скоро ще го изпратя обратно.

Намесата на църквата беше последното нещо, което му трябваше в този момент.

— Кой е той? — попита Ондраус.

— Лорд на Златните майстори — отвърна Тамас.

— Ти ми се присмиваш — наскърби се счетоводителят.

— Нищо подобно — намеси се Рикар. — Това е почетно звание сред кулинарите. Това означава, че той е най-добрият сред всички готвачи от Деветте държави. Не мога да повярвам, че той наистина е в града.

— Ти го познаваш? — изненада се фелдмаршалът.

— По-скоро съм чувал за него. Платих възмутително, за да уредя гозбите му за кралския прием преди пет години. Именно тази вечеря убеди Мануч да ми позволи да основа работническия съюз. Никога не бях вкусвал подобна храна. — Тамблар подсвирна. — Тиквената му супа е същински нектар. Много бих искал да се запозная с него.

При мисълта за въпросната супа Тамас потисна усмивката си. Стори му се, че вече долавя уханието — сякаш на някоя недалечна поляна Михали вече разбъркваше котела си.

— Няма да имаш тази възможност — отбеляза Шарлемунд. — Тази вечер ще бъде задържан от църквата. Единствено заради Тамас не издадох нареждането още тази сутрин.

— Ами ако откажа да го предам? — небрежно заяви Тамас.

Шарлемунд се засмя по начин, съответстващ на изключително забавна шега.

— Това е немислимо. Този човек е богохулник и езичник. Всички знаем, че Бог е само един: Крезимир.

— Нима Адом, Юниция, Розвел и останалите не са негови братя и сестри? — попита фелдмаршалът. — Забравил съм митологията…