Червена мъгла [bg]

Бентън ми подава чаша вино. Не съм в настроение да отпивам елегантно. Иска ми се да погълна чашата наведнъж. Една глътка, и веднага усещам ефекта.

— Не знам как да се справя с нея — промълвявам, внезапно натъжена до сълзи и толкова изморена, че едва стоя на краката си. — Не знам какво си мисли Луси за мен, Бентън. Какво знае за случилото се? Казаха ли й, че Джейми говореше завалено, а клепачите й бяха отпуснати, докато бях с нея снощи, но аз все пак я оставих? Знае ли, че бях ядосана и отвратена от Джейми и просто си тръгнах?

Започвам да изливам бутилка вода в една тенджера, но Бентън ме спира и взема бутилката. Оставя, я на плота и занася тенджерата до мивката.

— Стига — казва той. — Сериозно се съмнявам, че водата от крана е отровена. А ако е така, каквото и да правим, няма да спасим нито себе си, нито някой друг.

Той пълни тенджерата, слага я на котлона и го включва.

— Осъзнаваш ли прекомерната си бдителност, както и че част от нея е излишна? Имаш ли представа какво става с теб в момента? Защото според мен е повече от очевидно.

— Можех да се справя по-добре. Можех да направя нещо повече.

— Винаги се чувстваш така, и знам защо. Не искам да се връщаме към миналото, детството ти и какво са ти причинили дадени събития. Ще прозвучи прекалено просто сега, а и знам, че ти е писнало да ти го казвам.

Слагам сол във водата на печката и отварям консерва с домати.

— Грижила си се за умиращ родител и не си могла да го спасиш. Такова е било детството ти. — Бентън повтаря същото, което ми е казвал и преди. — Децата приемат някои неща много по-тежко от възрастните. Запечатват се в мозъка им. Когато се случи нещо лошо, което не си успяла да предотвратиш, обвиняваш себе си.

Пускам малко пресен босилек и риган в соса. Ръцете ми треперят леко. Заливат ме вълни от тъга, а и съм разочарована от себе си, защото наистина можех да се справя по-добре. Независимо какво твърди Бентън, проявих небрежност. По дяволите детството ми. Не мога да го виня за небрежността си. Нямам оправдание.

— Трябваше да се обадя на Луси — казвам на Бентън. — Просто избягвах разговора. Избягвах го още от мига, когато ви видях пред кооперацията.

— Съвсем разбираемо.

— Но не е правилно. Ще отида да поговоря с нея, освен ако ми откаже. Не бих я обвинила, ако го направи.

— Тя не обвинява теб — казва той. — Не е доволна от мен, но не обвинява теб. Поговорих малко с нея, а сега е твой ред.

— Аз обвинявам себе си.

— Трябва да престанеш.

— Бях вбесена снощи, Бентън. Изфучах от апартамента й.

— Наистина трябва да престанеш, Кей.

— Почти мразех Джейми за онова, което причини на Луси.

— Имаш повече право да я мразиш заради онова, което причини на теб — казва той. — Онова, което причини на Луси, е достатъчно лошо, но не знаеш останалото.

— Останалото е това, което намерихме в апартамента й днес. Тя е мъртва.