![Вечната нощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/5/vechnata-noshch-bg-download.jpg)
Вечната нощ [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 9789542908456
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вечната нощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща и ужасяваща.“ Джеймс Ролинс
„Великолепно бягство от действителността.“ в. Таймс
„Тук дарбата на дел Торо да създава фантастични и мрачни герои сияе. Книга, която вълнува и не можете да оставите.“ Сп. Метро
„Страхотно четиво.“ в. Сън
„Отлично изпипана... увлекателна, забавна.“ Сп. Емпайър
„Огън и жупел - добър фон на развръзката в третия и последен том.“ в. Файнейшъл Таймс
- Това пък какво е?
Нора рязко отвори вратата.
- Просто влизай!
Фет насочваше Еф по пътя на изток през Манхатън, после на юг към улиците с номера над деветдесет и отново на изток, към брега. Никакви хеликоптери, никакви признаци за проследяване. Жълтият Хамър доста биеше на очи, но не разполагаха с време за смяна на колите. По указанията на Фет, Еф скри машината в някакъв изоставен строеж.
После забързаха към фериботния терминал. Фет винаги си държеше там една лодка-влекач за спешни случаи.
Май случаят сега е точно такъв - рече той и застана зад таблото, докато останалите се качваха в лодката. Отплаваха по неспокойната Ийст ривър.
Еф беше поел от Нора наблюдението над Крийм.
- Добре е някой да ми обясни какво става - каза Гюс.
- Крийм беше в комбина с Господаря. Издаде разположението ни. Той доведе Господаря при нас - изясни Нора.
Гюс се приближи до Крийм, като се държеше за борда на люлеещата се лодка.
- Истина ли е това?
Крийм показа сребърните си зъби. Беше по-скоро горд от себе си, отколкото уплашен.
- Сключих сделка, Мекс. Добра сделка.
- И доведе кръвопийците в моята бърлога? Доведе ги при Хоакин? - Гюс вирна глава и навря лицето си в това на колумбиеца. Беше на път да избухне. - Предателите ги бесят, нали знаеш. Или ги изправят пред наказателния взвод.
- Е, hombre, трябва да си наясно, че не бях само аз.
Крийм се ухили и се обърна към Еф. Гюс и останалите проследиха погледа му.
- Има ли още нещо, което не знаем? - попита Гюс.
Еф отговори:
- Господаря се свърза с мен чрез майка ти. Предложи ми сделка за моето момче. А аз бях луд или слаб, наречи ме както щеш. Но обмислих предложението. Аз... аз си оставих вратичка. Сега знам, че това беше положение, при което нямаше как да спечеля, обаче...
- Значи твоят голям план - подхвана Гюс, - твоята гениална идея да предложим на Господаря книгата и така да му заложим капан, не е била никакъв капан.
- Беше. В случай, че проработи. Играех и с двете страни. Бях отчаян.
- Всички сме отчаяни, по дяволите - отвърна Гюс. - Но никой от нас не би се обърнал срещу своите.
- Виж, аз съм напълно откровен. Знаех, че постъпката ми е презряна. И въпреки това обмислих предложението.
Изведнъж Гюс се хвърли към него със сребърен нож в ръка. Със светкавично движение господин Куинлан застана пред Еф и спря мексиканеца, като опря длан в гърдите му. Гюс му заговори:
- Пусни ме. Дай ми вече да го убия.
- Гудуедър има още какво да каже.
Еф се мъчеше да запази равновесие в подмятаната от водата лодка. Вече се виждаше фарът на остров Рузвелт.
- Знам къде е Черното място.
Гюс го изгледа свирепо иззад господин Куинлан.
- Шибани глупости.
- Видях го. Крийм ме удари, паднах в несвяст и получих видение.
- Мамка му, видение ли? Най-накрая превъртя напълно! Копелето е лудо!
Еф не можеше да отрече, че думите му звучат доста смахнато. Не знаеше как да убеди останалите.
- Това беше... откровение.
- В един момент си предател, в следващия - шибан пророк! - викна Гюс и отново опита да го нападне.
- Слушайте. Знам как звучи това. Обаче видях неща. При мен дойде един архангел...
- Ох, проклятие - изпъшка Гюс.
- ... с големи сребърни крила.
Гюс пак атакува и господин Куинлан се намеси. Но този път Гюс се помъчи да пребори Родения. Господин Куинлан едва не му строши китката, отнемайки ножа; счупи на две сребърното острие и го захвърли в реката.
Гюс стисна наранената си ръка и се дръпна от Куинлан като бито куче.
- Да върви по дяволите и той, и шибаните му наркомански дивотии!
- Той се пребори със себе си, като Яков... като всеки водач на тази земя. Не вярата е това, което откроява нашите истински водачи, а съмнението. Тяхната способност да го надмогнат.
- Архангелът... той ми показа... Отведе ме там.
- Къде? - попита Нора. - На мястото? Къде се намира?
Еф се боеше да не би видението да е избледняло в паметта му като сън, ала то беше останало ясно в паметта му, макар той да не мислеше, че е разумно да го преразказва в подробности.
- Намира се на остров. Един сред множество.
- Къде е островът?
- Не е далеч... Обаче имам нужда от книгата за потвърждение. Сега мога да я прочета, сигурен съм. Мога да я дешифрирам.
- Точно така! - намеси се Гюс. - Просто му дайте книгата! Дето искаше да предаде на Господаря! Само му я донесете. Може би и Куинлан е замесен в това.
Господин Куинлан не обърна внимание на обвинението.