Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Търсим космически цивилизации
Търсим космически цивилизации - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Търсим космически цивилизации

Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:

Търсим космически цивилизации
1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 130
Перейти на страницу:

През 1975 г. в сп. „Вопросы философии“ Шкловеки доразви тази мисъл. Според него във Вселената не е изключена такава развойна верига: нежива материя — жива материя — живот с естествен разум — изкуствен разумен живот. „Естествено засега не можем да обсъждаме сериозно въпроса, дали този тип действително е най-висшият“ — констатира той.

Ако през следващите десетилетия при нас не долети никакъв представител на чужд свят, през идващото столетие ние сами ще започнем да изпращаме междузвездни експедиции. Възможно е нашите космонавти да намерят съвсем непознати неантропоморфни форми на живот. Може и самите изследователи да не осъзнаят срещата си с такива живи същества и тогава привидно неживата, но разумна материя ще трябва сама да ги „заговори“.

Най-трудната задача на криптологията

Продължителността на тамошната година е колкото една обиколка на планетата около звездата-майка. Продължителността на тамошния ден — колкото едно завъртане на планетата около оста й. Астрономите ще знаят тези подробности за подателите на космическото писмо още преди да дешифрират неговото съдържание. Ще ги установят от характера на уловения сигнал. С помощта на Кеплеровите закони от него ще изчислят разстоянието между планетата и слънцето-майка и приблизителните размери на планетата. Силата и другите характери-стики на сигнала могат да подскажат какво е енергетичното богатство на непознатите същества и по този начин — общото им техническо ниво.

Но най-съществената информация ще бъде скрита в самото съобщение. Обаче ще можем ли да разберем непознатия текст, в който се говори за съвсем непознати факти? Знаем с какви проблеми трябваше да се борят специалистите, които разгадаваха езиците на изчезналите цивилизации. И досега някои от тези записи са мъртви за нас, досега никой не е успял да ги разчете дори с помощта на най-модерните научни методи и съоръжения, включително и компютрите.

Според принципа на неопределеността?

Ние, възпитаниците на европейската цивилизация, като покажем някой предмет, казваме „един“… Но нивхите, живеещи в Далечния изток, не познават числителното „един“. Те имат отделни числителни за дълги предмети, отделни — за къси, отделни — за кръгли. За тях понятието „един“ звучи съвсем различно, ако се говори за „един елен“, „един пръст“, „едно кълбо“. Те дори не познават отделно думата „елен“, а само съчетанията „бял елен“, „сив елен“…

И туземците от Амазония, Австралия и ескимосите никога няма да кажат „човекът стреля“, а винаги ще определят къде, кога и по какво е стрелял ловецът. От друга страна, много преводачи се оплакват, че групата на индоевропейските езици, в която влизат и славянските, има много абстрактни понятия и игри на думи, които са непреводими на друг език.

Щом като между жителите на Земята има такива различия във възприемането на света, какви ли различия в понятията ще има между същества от различни небесни светове? Ще разберем ли изобщо съдържанието на космограмата? Дали няма да се окажем в ролята на делфините, които изобщо не се интересуват от интегралите, защото животът им се е развил съвсем различно от нашия?! За съжаление това може наистина да се случи. В своята студия за взаимоотношенията между културата и науката, публикувана през есента на 1975 г. в сп. „Енкаунтър“, проф. Робърт Опенхаймер пръв посочи тази опасност. Той припомни валидността на принципа за неопределеността, формулиран от немския теоретик проф. Вернер Хайзенберг между двете войни. Същността му се крие в това, че при никой физичен експеримент не е възможно точно да бъдат определени всичките характеристики на една елементарна частица. Ако установим нейното положение, вече не можем да измерим скоростта й, и обратното. Но принципът на неопределеността важи не само за тези две величини, а за всички характеристики, определящи състоянието на микроскопичния обект. В своята статия Опенхаймер припомня, че и нашата наука се развива на основата на този ирщщнп — в определен момент само дадени клонове от нея вървят бързо напред за сметка на другите. А космическите цивилизации могат да смятат за най-важни проблеми на своето познание нещо съвсем различно!

1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)