Търсим космически цивилизации

Много сложна ще е задачата да обясним на космическите „слушатели“ правилата на нашия морал и поведение. Но авторът на „Линкос“ се справя и с този проблем. Отначало ще бъдат представени четири абстрактни лица, които по характерен начин изчисляват най-различни математически задачи: А винаги задава въпроси, Б винаги им отговаря правилно, В винаги отговаря неправилно, Г участвува рядко в дискусията. Така ще се опитаме да обясним човешкото схващане за оценка на дейностите, означаването на добро и лошо. Например учителят А задава задача. Ученикът Б отговаря правилно, В — — погрешно, Г — също правилно, но след продължително време. Затова учителят А казва на Г, че той не се е справил със задачата. Оттук идва поуката, че добрият отговор не е правилен, ако трябва да го чакаме дълго време. Или А чака отговор от Б на друг въпрос. Но вместо Б говори В и за изненада отговорът му е правилен. Но учителят А е недоволен и казва на В, че той е отговорил погрешно. Пренесено на математическо равнище, това означава, че не е правилно да се отговаря на въпрос, зададен другиму…

Фройдентал е посветил много страници на разясненението, че човекът се отличава от останалите живи същества на нашата планета. В текста „който може да говори“ се среща много по-често от „който се движи“, „който възприема“, „който се интересува“. Човекът е същество, което може да говори — по такъв механичен начин авторът се опитва да отделя човечеството от останалия свят.

В заключение холандският математик обяснява основните физически закони, на които се подчинява човешката дейност. Той въвежда понятията „движение“, „материя“, сравнява ги от гледище на човешкото поведение и от гледище на физиката. По-нататък той показва предимството на колектива пред отделния индивид — например много хора могат лесно да пренесат голям предмет, а сам човек няма да може… Естествено авторът отделя много място и за излагане смисъла на формулата Е =mc2.