Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
А успехите на ядрената физика водят до мисълта, че в микросвета над определен предел на сложност на елементарните частици и на процесите, в които те участвуват, тяхната сложност не намалява, а се увеличава. Теоретически е възможно частиците, наречени фридмони и смятани от нас за един обект, в действителност да са самостоятелни затворени вселени. През 1970 г. М. А. Марков публикува тази идея в сп. „Аналс ъв Физикс“. Гинзбург отбеляза, че това е много интересна теоретична възможност, но я намира за изцяло спекулативна. По-нататък съветският теоретик припомни изследванията на Дж. Кокони. Ние познаваме над 200 елементарни частици — сума, надвишаваща броя на известните атоми. При това количествата им са много разнородни и сложни. Така на времето Кокони стигна до хипотезата, че по принцип както атомите, така и частиците могат да образуват завършени и сложни системи, способни на по-нататъшно развитие, натрупване на информация и самоусъвършенствуване. Следователно разумен живот е възможен не само на атомно ниво, но и на равнището на елементарните частици. И все пак Гинзбург смята, че това е чисто абстрактно разсъждение.
Крик не е съгласен с Кокони. Животът, особено висшите организми изискват развитие, което значи време. Химичните реакции протичат за части от секундата. А животът на най-кратката генерация земни организми продължава около четвърт час! За краткото време на съществуване на елементарните частици в тях не може да еволюира нищо!
Накрая трябва да се припомнят и някои представи на авторите на научнофантастични произведения. Мисълта на Крихтън за естествените микроскопични космонавти — щамът Андромеда, — които след контакта си с разумни същества се адаптират към тамошните условия, изобщо не е в противоречие с днешните представи на биологията, генетиката и екзобиология-та. Наистина мислещият черен облак на Ф. Хайлс с диаметър няколкостин милиона километра не се побира в нашите представи, но е напълно във възможностите на Космоса. Е, този облак ще трябва да си уреди сметките с фактическата забележка на Кларк, че при обикновената скорост на нервните импулси такава биологична материя ще се нуждае от около 10 мин. за предаване на информация от единия си край до другия. Затова гигантът ще реагира необикновено бавно на всички дразнения.
Съветският учен В. А. Амбарцумян въвежда понятието материален интелект, носител на цивилизация. „Според нашите привични критерии, носител на цивилизация може да бъде общество, състоящо се от подобни един на друг индивиди, всеки от които е способен да разбира, да натрупва, да съхранява, да преработва и да предава информация — пише Амбарцумян в сборника «Населенный Космос». — Ние предполагаме, че членовете на обществото са биологични организми… Но можем да си представим и други видове, носители на извънземна цивилизация. Например носител на извънземна цивилизация може да бъде кибернетична система, която не е съставена от самостоятелни части. Друг пример за носител на интелект, съвсем неприличащ на човешкото общество, може да бъде система, която създава самостоятелни, но тясно специализирани кибернетични машини и автомати. Няма да продължаваме с измислянето на възможни модели на извънземни цивилизации. Но е необходимо да се подчертае, че отначало биологичното развитие може да започне със създаването на системи, съставени от отделни членове. След стадия на биологичен развой естествено могат да възникнат условия за появата на носители от друг вид.“
През последните години знанията ни за земния живот значително се задълбочиха, но все още не са съвсем пълни. А за другите форми на живот не знаем практически нищо. И затова, когато специалистите търсят извънземен живот, те търсят „нещо подобно на земния живот“. От друга страна, не е изключено от космическо гледище нашата цивилизация да е още много млада. Тогава бихме могли да установим първия контакт по-скоро с киборгизирани или клонинтизирани организми.
И тук с уместно да си припомнил думите на Й. С. Шкловски: „Възникването на изкуствени разумни същества трябва да отбележи качествено нов етап от развитието на материята. Всъщност не е изключено цивилизацията на изкуствени високо-организирани същества да живее много дълго. Можем да си представим дори, че отделни такива същества ще живеят хиляда години. Те няма да са затруднени при междузвездната радиовръзка от ужасната продължителност на «разговорите». Разбира се, това може да засили доста и интереса на тези вещества към установяването на междузвезден радиоконтакт. Освен това, ако астронавтите живеят толкова дълго, няма да е необходимо междузвездните ракети да летят почти със скоростта на светлината. Не е изключено за такива експедиции да се «произвеждат» високо специализирани живи същества, които, от една страна, да понасят сравнително лесно трудностите при полета, а, от друга — да изпълняват колкото се може по-добре възложената задача. Разбира се, при това положение вече няма да има рязка граница между специализирания автомат и изкуственото разумно живо същество …“