Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Някои учени твърдят, че тези същества ще могат да реагират на магнитно поле, да виждат в други области на спектъра, да възприемат слухово по-високи или по-ниски честоти… Биъри не изключва всичко това. Но той не е сигурен дали изобщо ще им е нужен детектор за магнитно поле. Способността да се различава на тъмно инфрачервена светлина няма да е много разпространена — тази способност би трябвало дз има някаква функция. Затова пък много по-необходим ще бъде орган, възприемащ, значително по-широки звукови честоти.
Как ще бъде защитено тялото на разумните ни космически съседи? Биъри смята, че от гледна точка на зоологията и биохимията най-подходящи ще бъдат кожата и окосмяването.
В течение на сто милиона години животът на Земята е довел човека до определено съвършенство. Не бива да забравяме и за конвергенцията, за това чудно свойство на природата, което води до създаването на еднакви или подобни морфологични (т.е. външни и вътрешни формови условия на организмите) и физиологични белези на животните и растенията. Разсъжденията на Кларк и Доул за размерите на антропоморфните същества в различни сфери на привличане по cвоя начин определят височината им. Редица доказателства потвърждават факта, че животните и растенията, развиващи се независимо едно от друго, в крайна сметка се приближават не само по структура, но и по еднаквост на биологичните системи, начина на поведение и реакциите. „Ако изобщо някога успеем да установим контакт с извънземни същества, то определено няма да се срещнем с кълба, пирамиди, кубове или дискове. Много е вероятно да си приличаме“ — заключава проф. Биъри.
В сборника „Населенньй Космос“съветският биолог Юрий Рал се присъединява към мнението на Биъри.
Разбира се, и космическите същества, ако стигнат до най-висшето познание за живата материя и нейната организация, ще могат съзнателно да променят или поне да приспособяват някои свои индивиди за изпълнението на специални задачи. Тези методи, наречени научно „клонинг“, днес са изследвани от специалистите по биохимия, генетика и физиология. Според книгата на Г. Р. Тейлър „Биологична бомба с часовников механизъм“ целта на учените е да открият начин за вегетативно размножаване на хората с точни, предварително определени качества, които ще се определят от характера на родителите.
„Членовете на клонинговата група ще имат едно важно преимущество: като еднояйчните близнаци и те ще могат да приемат трансплантант на тъкан или цял орган от който и да е член на клонинга. Предимството ще бъде неоценимо за малки изолирани групи, например за екипажи на по-продължителни полети в Космоса; ще бъде по-уместно космонавтите да са подбрани измежду такива групи, докато не бъде решен проблемът за несъвместимостта с чуждия трансплантант…“ По-нататък Тейлър напомня, че еднояйчните близнаци по особен начин чувствуват и разбират взаимните проблеми, дори се твърди, че у тях се проявява психическо родство, равняващо се едва ли не на предаване на мисли. Може да се предположи, че представителите на човешкия клас ще се чувствуват по-сплотени и ще са способни на по-добро сътрудничество. В крайна сметка не е изключено екипажите на звездолети или далечните междузвездни патрули да могат да бъдат избирани от един и същ клонинг. А при първата си среща с предста-вители на чужда цивилизация може би ще попаднем на същества, които ще се отличават от типичните жители на тяхната планета-майка.
Целувките на смъртта
Вие бихте могли да обикнете някоя очарователна девойка от друг свят, която прилича на земните момичета, и въпреки това няма да можете да се ожените за нея. Причината за тази категорична забрана ще бъде различното въртене на поляризираната светлина от аминокиселините, които се съдържат в нашия организъм.
Вече бе споменато, че всички земни аминокиселини въртят поляризираната светлина наляво и че природата ги произвежда само като „леви обувки“. Химиците могат да създадат по изкуствен път дясновъртящи аминокиселини. При опитите с вещества с различно въртене е установено, че те се състоят от еднакви атоми, а и техните свойства са еднакви — с изключение на споменатото въртене. Организмът, чиито белтъчини са съставени от лявовъртящи аминокиселини, ще отказва да приема дясновъртящи и ще ги смята за чужди вещества. Възможно е някъде във Вселената да живеят същества, чийто организъм съдържа дясновъртящи аминокиселини. Ако развитието на тяхната планета е протекло по същия начин, както на Земята, техният външен вид няма да се различава от нашия. Но създаването на семейство от представител на тази цивилизация и земен човек ще бъде безсмислено — децата, които ще се родят, ако изобщо биха могли да имат деца, ще бъдат уродливи.