Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Получателите дълго си блъскали главата над ребуса. Сигурно било, че това е съобщение, зашифровано в елементарен двоичен код. Само д-р Оливър, специалистът по електроника, открил решението.
Единиците и нулите ca общо 1271, в терминологията на изчислителната техника това са 1271 единици информация. Човек, който разбира от математика, ще схване, че числото се разлага на два първични множителя — 31 и 41. Това може да значи 41 реда по 31 единици информация. Но по този начин не се получава нищо. А обратното — 31 реда с по 41 единици? Да, така се появява някаква картина! Ако помислим малко върху нея, ще разшифроваме следното послание.
Около звездата има система от осем планети. Те са изобразени в двоичен код в лявата колонка. На четвъртата от тях живеят развити двукраки същества. Те са разделени на два пола и от връзката помежду им се раждат нови същества. Вълнообразната линия, която излиза от третата планета, означава, че тя е покрита с вода. Съществата от четвъртата планета, които вероятно са били там, са открили морски животни, наречени на наш език риби. Символите в горната част на картината представляват атоми на въглероден окис и водород — така е определена химичната основа на тамошния живот. Вдясно с двоичен код е зашифрована височината на разумните същества — единайсет единици. Ако приемем за основа дължината на радиосигнала (21 см), там живеят същества, високи около 2,3 м.
Дрейк смята, че първите най-елементарни космограми ще бъдат картини. Нали и децата започват да опознават околния свят с помощта на рисунки.
През октомври 1976 г. на своя лекция Морисън разви мисълта на английския математик Хогбън да се изпращат числа под формата на обикновени импулси. Три импулса ще означават тройка, пет импулса — петица… Американският физик допълни това предложение с възможността чрез по-особени импулси да се излъчват и простите математически символи „плюс“, „минус“, „умножено по“, „делено на“… Според него това би изглеждало така:
Морисън освен това предлага по подобен начин да се изпраща информация за числото пи. След това ще последва серия от дълги сигнали, разделени от импулси в началото и в края на всеки ред. Тази серия ще носи информация за това, как изглежда кръгът. Така американският физик иска да въведе „растера“ от телевизионния екран в размяната на далечни послания.
Веднага щом извънземните същества разберат посланието Земята ще започне да изпраща основни геометрични образци, например Питагоровата теорема и др.
Някои специалисти предлагат позивният сигнал на Земята да бъде образуван от редове прости числа — 1, 3, 5, 7, 11, 13, 17 и т.н., от квдратични редове — 1, 4, 9, 16, 25… или от последователността на десетичните знаци на числото пи.
Такова послание не може да създаде радиобуря в Космоса, нито процес, предизвикващ електромагнитни вълни.
На бюраканския симпозиум Мински сподели мнението че извънземните цивилизации могат да излъчват специална програма за своите електронноизчислителни машини. Ако нашите „разшифровчици“ познават принципите на действие на далечната изчислителна техника, това значително ще улесни тяхната работа, защото при дешифрирането на сложните, абстрактни информации компютрите ще имат решаващо значение.
Същото мнение изказва и Гиндилис в анкетата на съветските участници в този форум. Той смята, че голяма част от цивилизациите (ако не всичките) могат по някакъв начин да възприемат пространствени картини от околния свят. Те използуват тази своя способност, за да се ориентират в пространството. И затова ще могат да уловят нашата картинна кореспонденция.
Опит за създаването на космически език
Проф. Ханс Фройдентал, математик от холандския университет в Утрехт е категоричен: най-подходящ ще бъде абстрактният език на математиката. Той е най-разбираемият „логически език“, който може да бъде разгадан от непознатите разумни същества. Жителите на далечните светове ще разберат нашите сигнали само ако излъчваните понятия са строго разпределени според своята логика. Отначало тази задача ще прилича на създаването на памет у компютрите.
През 1960 г холандският математик публикува обемиста книга под заглавие „Линкос“ (от латинското Лингва космика = космически език). Авторът подчертава, че „Линкос“ не трябва да се разбира като упътване за разшифроване и зашифроване на космически послания, а като абстрактна схема на езика, който можем да използуваме според ситуацията и техническите възможности. Най-напред изпращаме някои от първите числа, основани на прости сигнали, например точки. След това трябва да покажем на чуждите „слушатели“ някои основни математически знаци. Това изглежда доста сложно, но в действителност е съвсем лесно. Изпращаме например числото „едно“, после някакъв знак, който ще изразява понятието „е по-малко“, и накрая числото „две“. След това по същия начин излъчваме „две е по-малко от три“, „три е по-малко от четири“… Този метод ще използуваме, за да обясним на непознатите адресати нашето разбиране за знаците „плюс“, „минус“, „по-голям“, „делено на“, „умножена по“ и всички останали. По-късно ще бъдат обяснени основите на алгебрата. От-начало Земята трябва да излъчва някои неравенства от типа „100+10 е по-голямо от 10+11“. Следна понятието „абстрактно число“. И накрая авторът препоръчва да се приключи с „човешкото понятие за математиката“ — с търсене на неизвестни величини, с въвеждане на въпроси. След математическата азбука ще дойде понятието за време. Опичало ще се изпращат сигнали с различна дължина, после ще се изразят с числа и едва тогава ще се въведе единица за време и поня-тията „преди“, „по-късно“, „минало“, „бъдеще“, „по-рано“ „след“ …