Търсим космически цивилизации

3. В теорията на познанието, както и във всички останали области на науката, е необходимо да се мисли диалектически, т.е. да не се предполага, че нашето познание е готово и неизменно, а да се изследва по какъв начин от незнанието възниква знание, как непълното и неточното знание става по-пълно и по-точно.“

А ако песимистите са прави и астрономите открият „космическо чудо“, което се базира, на отсъствието на друг живот и друг разум в достъпната за наблюдения част на Космоса?

И това не е изключено. Такъв е рискът на неконвенционалното усилие.

Засега търсенето на космическите цивилизации изхожда от непреки доказателства и логически разсъждения, подобно на съществуването на слънчевото неутрино, на планетите около други слънца, на парниковия ефект на Титан и на много други въпроси на днешната наука. То се нарежда между основните научни проблеми на нашето време. И като всяко откривателско приключение и този стремеж може да доведе до резултати съвсем различни от очакваните. Но търсенето ни дава сила и възможност да се откъснем от антропоцентричния и геоцентричния поглед върху Космоса. Така че евентуалният неуспех ще даде резултат и ще оправдае днешните ни усилия. Всъщност, ако се обърнем към историята, ще видим, че човечеството често си е поставяло големи и на пръв поглед безсмислени задачи. Но в действителност тези перспективи са били двигателят, който ни е карал да вървим напред, към нови хоризонти.