Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Развържи въжето! — извика Мърсър.
— Марти го развързва. — Аника го хвана за ръката и го издърпа на палубата.
Марти правеше възли на остатъка от изчезващото въже и ги прокарваше през по-големите дупки в корпуса на подводницата.
Въжето се опъна. Дирижабълът спря. Огромният въздушен кораб се завъртя около носа си и изгуби височина, а смъртоносният му товар докосна повърхността на океана. Моторите му изсвириха пронизително от напрежението.
— Пипнах те, копеле! — изкрещя Марти.
— Да довършим работата. — Мърсър се изправи. Над тях отново изтрещя шмайзерът и Хилда Бранд им направи знак да побързат. Черният картечен пистолет димеше в дебелите й ръце.
Досущ като риба, бореща се за живота си, дирижабълът се мяташе насамнатам, опитвайки да се освободи от подводницата. Рат сигурно се бе обадил на пилотите и им бе казал, че ако изпуснат кутиите на Пандора, животът им ще бъде кратък.
Ръцете на Мърсър бяха премръзнали, докато се изкачваше на мостика под прикриващия огън на Хилда. Той се облегна на рамото на Аника и двамата се придвижиха към купола и слязоха в подводницата. Хилда продължи да стреля, за да не позволи на никого от „Ньорд“ да спусне лодка и да пререже въжето.
Мърсър стигна до контролното помещение и видя, че Ервин Пул се е подпрял на чертожната маса. Метеорулогът бе съблякъл ризата си и рамото му беше превързано. Лицето му беше бледо, а устните — стиснати от болка.
— Как се чувстваш? — попита треперещият Мърсър.
— Аника каза, че съм добре. Първият куршум е влязъл и излязъл под мишницата, а другият е рикоширал и се е забил в рамото. Боли ме, но…
— Айра, готов ли си? — попита Мърсър и започна да съблича мокрите си дрехи.
— Само кажи какво да направя.
— Затвори люка, Марти, и ела тук.
Мърсър остана гол. От тялото му капеше вода и кръв. Кожата му беше посиняла и набръчкана.
— Не ме преценявай в това състояние — каза той, когато Аника погледна към слабините му.
Тя му хвърли няколко одеяла. Хилда и Марти слязоха долу.
— Потапяме се!
Резервоарите заклокочиха, докато се изпълваха с вода, и подводницата бавно започна да се спуска.
Пилотът на дирижабъла видя мехурите около нея и разбра какво ще стане. Лоялността му към Рат се изпари и той кимна на помощника си.
— Не го прави! — изкрещя Рат по радиопредавателя. — От „Ньорд“ изпращат лодка, за да среже въжето. Ще издържите.
— Изхвърли товара — каза пилотът.
Помощникът натисна един от бутоните и преряза кабелите, с които товарът бе завързан за въздушния кораб. От дирижабъла се откъснаха трийсет тона злато, заграбено от нацистите, и един тон от най-смъртоносния елемент на земята, паднаха в морето и изчезнаха.
Въздушният кораб се издигна като детски балон, но въжето отново го спря. Той започна да се съпротивлява срещу потъващата подводница, която се опитваше да го завлече на дъното. Щяха да бъдат свободни, ако успееха да издържат, докато хората от „Ньорд“ прережат въжето. Дирижабълът се разтресе от максималната мощност на четирите си двигателя и огромните ротори.
Пилотът изхвърли горивото в опит да го олекоти, но това не оказа ефект. Стрелката на висотомера бавно падаше. Не беше необходимо да поглежда през стъклото, за да разбере, че са обречени.
— Какво ще правим сега? — попита помощникът. Пилотът най-сетне погледна навън и видя, че падат в спокойния залив.
— Ще умрем.
Носът на въздушния кораб се заби в океана, разплисквайки огромен фонтан от вода.
Всички в подводницата усетиха как корпусът се наклони, когато дирижабълът падна в морето. Макар че резервоарите бяха пълни, подводницата не можа да завлече във водата милион и двеста хиляди кубични фута хелий.
— На каква дълбочина сме? — Мърсър изпи голяма глътка бренди, за да се сгрее.
— Четиридесет метра и стоим на едно място. Не можем да потопим дирижабъла.
— Не е необходимо. — Изражението на Мърсър беше безмилостно. — Изпусни баласта и да излезем на повърхността.
Айра не разбра напълно плана му, но изпълни заповедта.
Въздушният кораб беше в почти отвесно положение и роторите вече не можеха да го издигнат, затова когато подводницата се появи над водата, въжето се отпусна и опашката му падна, преди пилотите да успеят да го уравновесят. Огромният му вертикален стабилизатор разряза водата като с нож и дирижабълът се наклони на една страна. Задвижени от реактивните турбини, перките се завъртяха бързо, но когато влязоха в контакт с водата, се разпаднаха. На корпуса разцъфнаха трийсетметрови разрези и хелият експлодира с оглушителен гръм.