История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Към средата на 90-те години вече се води ожесточена борба за контрол върху новопоявилите се електронни пари. С навлизането си в компютърната ера, при която големи суми пари се движат по електронните съобщителни мрежи, самите банки все повече заприличват на телекомуникационни компании. Междувременно телекомуникационните компании откриват, че могат да извършват подобни услуги не по-зле от банките, с което самите те заприличват на банки. Която от двете страни надделее в тази борба за контрол върху системата на електронни преводи, би реализирала огромни печалби от пазара на дребните парични трансакции. Победителят във войната за електронните пари сам би се превърнал в създател на пари.
Основните играчи — компютърните компании, банките, кредитните компании, кабелните телевизии и разни търговски вериги — бързат да заемат изгодни стартови позиции за предстоящата надпревара. При толкова много участници е ясно, че победител не може да бъде една отделна компания; фирмите започват да се договарят за формиране на евентуални бъдещи съюзи с оглед създаване на определени пазарни продукти. В Съединените щати повечето участници са от частния сектор.
Войната избухва едновременно, макар и с малки вариации, на няколко различни фронта в Северна Америка, Европа и тихоокеанското крайбрежие на Югоизточна Азия. Към 1995 г. в света вече се намират в обръщение около 1,8 милиарда смарткарти, с които се извършват около 14 милиарда трансакции годишно. Повечето са предназначени за употреба в рамките на затворени системи като университетски градчета, лунапаркове, луксозни пътнически кораби, ваканционни селища или казина. Самият брой на издадените карти показва, че е налице практически неограничен пазар за онази компания, която съумее да построи глобална мрежа за ползване на тези карти, така че собственикът на една и съща карта да може с нея да си купи вестник, да пътува в метрото, да проведе телефонен разговор или да се нахрани в ресторант за бърза закуска.
Няколко компании веднага започват да се обединяват в мрежи за овладяване на пазара. Кредитната компания „Виза“ предприема експеримент със смарткарти с предварително зададени суми едновременно в три държави на два континента — Австралия, Аржентина и Чили. В самите Съединени щати през 1995 г. „Виза“ пуска в обръщение така наречената „Травълмъни“ — специализирана карта за заплащане на пътни разноски по подобие на добре известните пътнически чекове; още от самото начало обаче компанията се надява, че притежателите на картата ще я използват и за редовни покупки в търговската мрежа.
Тенденцията на преминаване изцяло към електронни пари не се дължи на някакъв обществен натиск от страна на хора, недоволни от традиционните форми на употреба на парите. Тя е продиктувана от бизнес интереси, от стремежа на търговците към развиване на нови и все по-големи източници на печалби. С участието на едрия бизнес са изобретени технологии и устройства, позволяващи електронните пари да се ползват все по-лесно и надеждно от търговци и купувачи; ако дадена технология се окаже успешна, тя води до увеличаване на приходите на търговеца. За да бъде успешна една нова система обаче, търговците и самите създатели на новите пари трябва да съумеят да убедят хората, че системата е действително надеждна и лесна за ползване, че тя работи за тях и че е в техен интерес да я пробват. Едва след като бъде спечелено доверието на потребителя, може да се премине към повсеместното въвеждане на новата система на мястото на старата. Едрият бизнес трябва да остави хората сами да предпочетат новите електронни пари пред добре познатите им банкноти и чекове. Един от начините за постигане на това е да им се помогне да преодолеят дълго наслоявания страх и чувството за несигурност. Хората по принцип се боят да носят у себе си големи суми пари, които лесно могат да бъдат откраднати. За разлика от парите в брой картата не върши никаква работа на крадец, който не знае идентификационния код.
Макар защитеността от кражба да е основен фактор за привличане на нови клиенти, тя е нож с две остриета за търговците, банките и останалите участници в процеса на създаване на електронните пари. Техните стоки и услуги са силно уязвими за електронни крадци и фалшификатори, които по принцип не представляват заплаха за традиционните чекови и парични сметки. Хората, които използват магнитни карти за теглене на пари от банкомат, често стават жертва на нападения в момента на получаване на сумата. Съществуват обаче и далеч по-образовани крадци, които успяват да разчетат кода на картата, след което източват цялата сметка на собственика.