История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
След като кредитните карти се утвърждават през 70-те години като универсално разплащателно средство, банките започват да експериментират с няколко нови вида карти, при които се използват различни технологии и се целят различни функции. Дебитните карти, които имат на гърба си магнитна ивица, първоначално се появяват единствено като средство за теглене на пари от уличните банкомати. С тези карти се избягва нуждата от личен контакт между клиента и банковия чиновник, но целта остава същата — достъпът до пари в брой.
Много скоро на дебитната карта са намерени нови приложения. Още през 1974 г. една спестовна и кредитна банка в град Линкълн, Небраска, инсталира четящи устройства за магнитни карти при касите на местния супермаркет. Пазаруващите вече не трябва да ходят до уличен банкомат, за да изтеглят нужните суми; самата каса превежда на магазина стойността на покупките направо от банковата сметка на всеки отделен купувач. С това за пръв път в историята се премахва използването на пари в брой при покупки от супермаркета. От просто средство за теглене на пари в брой магнитната карта се превръща в заместител на тези пари, както и на използваните дотогава чекове. С последното се ускорява процесът на плащане, като се елиминира неудобството от писане на чекове на ръка, както и необходимостта касиерът да се убеждава в истинността на всеки чек, преди да го приеме като разплащателно средство.
Най-големият недостатък на кредитните и дебитните карти е в това, че при всички случаи те функционират в условията на една цялостна комуникационна мрежа, при която серия от компютри са свързани помежду си по телефонни линии. За всяка парична трансакция по електронен път се уведомява съответната банка или друг събирателен център, след което операцията се потвърждава, приема и изпълнява. Тези електронни комуникации са извънредно удобни за големите супермаркети, универсални магазини или бензиностанции, които реализират значителен оборот, но излизат твърде скъпо на дребните квартални търговци с по-малки ежедневни постъпления. Магнитните карти са практически неприложими при дребни покупки или други видове услуги, изискващи малки суми — например при автомати за сандвичи и безалкохолни напитки или при бариерите на платените паркинги.
Най-голямото препятствие пред все по-широката употреба на електронните пари са дребните покупки — например пазаруването от автомат. Техническият прогрес и стремежът към пестене на време и човешки труд, намерили израз в изобретяването на автомата за дребни продажби, довеждат като непредвиден ефект до едно значително забавяне на еволюцията на парите. Развитието на автоматите за продажби през двайсети век довежда до небивало разпространение на дребните монети, чието пренасяне, броене и обработка поглъщат от 2 до 6% от стойността им. Дори когато производителите на такива автомати намират начин да ги пригодят за работа с книжни пари, високата себестойност на операциите по броене, сортиране и пренасяне на парите не намалява особено. В края на краищата дадена фирма, която трябва да събере, сортира и превози един милион книжни долара, е изправена пред един тон хартия, нарязана на късчета по един долар. Този проблем бива елиминиран с въвеждането на смарт картата.
Едновременно с търсенето на начини за елиминиране на монетите поради високата себестойност на операциите с тях банките насочват усилията си към усъвършенстване и разширяване на сферата на приложение на електронните карти. Продукт на тези усилия е така наречената смарт карта — пластмасова карта с вграден в нея компютърен чип, в който се вкарва определена, крайна сума електронни пари, предварително одобрена от банката. Тази карта се вкарва в процепа на машината както обикновената магнитна карта, но с тази разлика, че при нея не е необходимо всеки път да се иска достъп до банковите компютри, където се съхранява информацията за наличните суми по сметката. Така покупката се извършва в рамките на лимита, записан в електронната памет на самата карта, като дължимата сума се приспада от този лимит.