История на парите (от пясъчника до киберпространството)

Дебитните карти и смарткартите предлагат един много по-ефективен начин на пренасяне на пари; по същество те са значително подобрена версия на пощенския дилижанс от миналото, при която конете са заменени от компютри и телефонни линии. За да може съвременната електроника да бъде приложена в най-пълна степен към използването на парите обаче, решаващ принос има интернет, въведен масово през 90-те години. Бързото разпространение на тази единна компютърна система създава един качествено нов вид пазари и същевременно нов вид пари за тези пазари.

Интернет позволява да се поръчват стоки по електронен каталог и да се заплаща за доставката по компютърна връзка с традиционна кредитна карта или с електронни чекове, като и в двата случая парите се теглят от традиционна банкова сметка. Най-възторжените привърженици на кибернетичното пазаруване предвиждат, че един ден целият свят ще се обслужва от някакъв виртуален търговски център, който ще измести големите търговски комплекси като „Мол ъф Америка“ по същия начин, както те са изместили традиционната главна улица с магазините в провинциалния град. Ентусиазмът на първата вълна интернет-купувачи стига дотам, че те започват да си представят как много скоро всички хора ще купуват хранителни продукти, ще мерят облекло, ще избират подарък за дядо си или ще попълват винарската си изба пред екрана на компютъра.

С постепенното съзряване на интернет обаче става все по-ясно, че по ред социални и чисто практически причини глобалната мрежа не представлява сериозна заплаха за кварталния бакалин. За неголям брой потребители електронните каталози създават възможност за поръчване от дома на ограничен набор стоки — подаръци, цветя, пица, — но в обозримото бъдеще хората ще продължават да правят основните си покупки по добре познатия начин. Ясно е, че поне засега никой няма да си купува вино, да избира бижута, да си доставя домакински уреди и други машини чрез компютъра, но вече много хора използват мрежата за достъп до други видове стоки и услуги: безплатни компютърни програми, информация, новинарски бюлетини, игри, препечатки от статии във вестниците, цели вестници, дори порнография. Чрез компютъризирани служби могат да се резервират билети за самолет, бейзболен мач или опера, както и да се изпълняват други операции, неизискващи физическата доставка на стоката на получателя. Онези клиенти, които и без това имат по-задълбочени технически познания и афинитет към модерните технологии, могат да управляват банковите си сметки и да извършват всички видове операции по тях чрез компютъра вместо в директен контакт с банковия чиновник. Те могат да си откриват разплащателни сметки за режийни разноски; да купуват ценни книжа; да подават молби за заеми; да теглят или внасят пари във взаимоспомагателните каси или да наблюдават движението на пенсионноосигурителните си фондове. Интернет е идеалното продължение на основната функция на компютъра — обработката на информация; интересното в случая е, че самите пари все повече придобиват свойствата на един вид информация. Действително, парите, които се движат по интернет, не могат да се видят или пипнат; това са просто електронни сигнали, показващи, че дадена сума е преминала от сметката на потребителя в сметката на търговеца. Именно тази информация може да се пренася по компютърната мрежа по-бързо, отколкото по какъвто и да било друг начин.