Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Саларко остави бутилката си и се втренчи навън през пердетата.
Харди го притисна.
— Причината, поради която всичко това е толкова важно, Хуан… Причината, поради която това разпознаване е толкова важно… — Той включи с поглед и Ана — е, че съществува съвсем малко съмнение човекът, когото сте видели двамата през прозореца, да не е човекът, убил господин Муни и момичето. Съвсем малко съмнение.
Саларко се намуси, лицето му забележимо потъмня.
— Беше Андрю — повтори той.
— Не споря с вас. Може и да е бил Андрю. Със сигурност е изглеждал като Андрю, със същия суитшърт с качулка, с който е бил облечен онази вечер. Но чуйте какво сте ми казали, с вашите собствени думи. Казали сте, че Ана отишла до прозореца, а вие сте били зад нея.
— Излиза, че вие самият не сте били точно до прозореца, така ли? Възможно ли е да сте били на няколко крачки зад нея?
Мълчание.
— После момчето бяга надолу по алеята. — Харди забърза ритъма. — Спира под лампата и се обръща. В този момент вие го виждате. Той е под светлината, обръща се, с качулката на главата…
Харди погледна Ана, която стоеше като препарирана.
— Тогава Ана понечва да отвори прозореца, да му извика. Тя е ядосана, вие сте ядосан, и точно в тази секунда бебето отново се разревава. Вие сте зад съпругата си, която стои до прозореца и се опитва да го отвори, и изведнъж бебето започва да плаче, вие се обръщате и, проклинайки и ругаейки, отивате при него.
— Да — рече меко Саларко. — Да. Точно така беше.
— В такъв случай — каза Харди, — след като сте били зад съпругата си, на няколко крачки от прозореца, а тя е стояла пред него, опитвайки се да го отвори, пък момчето с качулката на главата е било отдалечено на петнайсетина метра, в мъждивата светлина на една от уличните лампи, моля ви да ми обясните как е възможно да сте видели лицето му?
Саларко се втренчи в една точка по средата на масата, отбягвайки погледа на Харди. Най-после вдигна очи.
— Съжалявам, сеньор, но беше Андрю — каза той.
26
В понеделник следобед Лание съобщи на Глицки, че моментът е подходящ да разговаря с инспекторите му. Лание направо не можеше да насмогне на скоростта, с която ставаха убийствата напоследък, и се чувстваше угнетен. Беше свикнал с гангстерските войни и касапници, но съвсем друго беше, когато убиваха мирни граждани. А през последните две-три седмици именно такива мирни граждани бяха станали жертва на убийства: първо Елизабет Кеъри, после Боскачи, а от петък вечер вилнееше и този Екзекутор.
След телефонния разговор с Глицки Лание закрачи напред-назад из стаята на инспекторите. Бюрата на дванайсетте му подчинени бяха разположени по двойки, с лице едно към друго. С годините редицата метални шкафове с досиета постепенно се бе разпростряла като пълзящо растение и сега разполовяваше пространството подобно на стена, отделяйки помещението на инспекторите от кабинета на лейтенанта. През последния половин час хората му бяха започнали да се връщат по местата си, за да свършат някоя изостанала писмена работа или просто да разчистят бюрата си за следващия ден.
Лание си взе чашка кафе и още преди да отпие първата глътка, Глицки се появи. В следващата минута осем ченгета от „Убийства“ бяха заели небрежни пози около бюрата на партньорите Дан Кунео и Глен Тейлър.
Лание не загуби излишно време:
— Знам, че всички сте много заети със случаите си, а неколцина от вас са в групата, която разследва убийството на Боскачи, но предвид убийствата на онзи Екзекутор заместник-началник Глицки смята, че ще е полезно да си раздвижите още малко мозъчните клетки. Ейб?
Глицки огледа лицата на инспекторите, осъзнавайки с известно учудване, че почти никой от тях не бе работил под негово пряко ръководство. От събралите се единствено Сара Евънс и Дарел Брако бяха в отдела, докато той го оглавяваше. От останалите четирима — Белу, Ръсел, Глен Тейлър и Дан Кунео — двама му бяха почти напълно непознати. Другите двама, Кунео и Ръсел, всъщност бяха разследвали Глицки през седмиците преди миналогодишната престрелка. Беше общоизвестно, че те и сега не бяха сред почитателите му. Ето защо групата не му беше толкова по вкуса, колкото се бе надявал. Въпреки това се нуждаеше от съдействието им.
— Първо, тук съм, единствено защото Марсел ме помоли да дойда. Работя с малък екип по убийството на Боскачи и, честно казано, не сме постигнали особен напредък. Марсел ми каза, че горе-долу същото е положението и с ударите на този Екзекутор, въпреки че балистичната експертиза доказа връзка между жертвите.
Въпросът ми е дали не сте открили и друга връзка.