Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Тя седеше на шофьорското място, обхванала волана с двете си ръце и положила глава върху тях. Застанал на тротоара, Бранд се поколеба, после почука с кокалчето на показалеца си по стъклото на съседното място, като се наведе, за да може да го види. Ву се пресегна и отключи вратата. Когато я затвори след себе си, двамата останаха няколко секунди в мълчание. Най-после Бранд я погледна и изпусна дълга въздишка.
— Не биваше да казвам това одеве. Не смятам, че момчето ти е симулирало.
Вперила поглед пред себе си, тя отново стисна кормилото с ръце.
— Дойдох при теб от колегиалност, Джейсън. Вече не играя игрички. — Тя направи пауза. — Нито с делото, нито с теб. Онази нощ… — Ву се запъна и го погледна.
— Няма нужда да говорим за това.
— Напротив. Ти беше прав. В мен има нещо сбъркано.
— Не съм твърдял подобно нещо.
— Не беше необходимо. — Тя махна едната си ръка от волана, сякаш се канеше да го докосне, но се спря и я отпусна в скута си. — Може ли да ти кажа нещо?
— Разбира се.
— Онази нощ, в „Балбоа“… Не мислех за Алън или за Андрю, нито за споразумението, което смятах, че съм сключила. Бяхме само ние двамата. Беше истинско.
— Добре.
— Исках да ти кажа само това.
— Добре, добре. Но щом е било толкова истинско, защо ме изрита?
— Не съм те изритала. Ти сам си тръгна.
— След като започнахме тази тема, ще цитирам точно думите ти. „По-добре да те няма до сутринта, иначе ще си имаме неприятности“. Не си ли спомняш, че каза това?
Ву бавно поклати глава.
— Нямах предвид неприятности в правния смисъл. Имах предвид… Имах предвид, че след като беше само за една нощ и никой от нас нямаше намерение да се задълбочава, беше по-добре да си тръгнеш, преди да сме стигнали по-далече.
— Но ние вече бяхме…
Тя го погледна.
— Нямах предвид секса.
Бранд въздъхна тежко.
— Знам. Знам какво имаш предвид. — Настъпи дълго мълчание, преди да продължи: — Мислила си, че си играя с теб. — Той се подсмихна. — Това ми харесва.
— На мен също. Идеално е.
— Микрокосмос на самия живот — каза Бранд. — Което ме навежда на мисълта, че може би трябва да влезем вътре и да се отървем от Бартлет още сега.
Ву поклати глава.
— Не можем. Не мога да го изоставя, а ако ти се откажеш от случая, 707 ще се състои и без теб, само дето ще се наложи да даваш обяснения и накрая най-вероятно ще те уволнят.
Изведнъж Бранд зърна нещо през рамото на Ву и изруга. От другата страна на улицата Рей Нелсън се бе облегнал на покрива на колата си и палеше цигара. Като забеляза, че го гледат, вдигна ръка за поздрав, после отвори вратата на колата и влезе вътре.
— Видя ни — каза Ву.
— Да, и какво от това? Седим си в колата и разговаряме.
— Мислиш ли, че ни е проследил?
— Не знам. Защо би го направил?
— Кой знае. За да ни изнудва, може би. — Ву погледна след отдалечаващата се кола на Нелсън и добави: — Този тип ме кара да настръхвам.
— Рей? Той е същинско агънце, трябва само да го опознаеш — отвърна Бранд.
— Не желая да го опознавам.
— Честно казано, не е и нужно. Но в края на краищата не е толкова лошо, че ни видя.
— Защо?
— За да свикнат да ни виждат заедно и извън съдебната зала.
25
С вдигнат покрив на кабриото, свалил сакото и вратовръзката си и разкопчал най-горното копче на ризата си, Харди, с надянатите на ушите си слушалки, можеше да бъде сбъркан със стресиран мениджър, който слуша магнетофонен запис на упражненията си за релаксация. Всъщност той прослушваше отново ролката с показанията на другия актьор в пиесата, Стив Рандъл, с когото бе разговарял в „Сътроу“, след като приключи с Алиша Норт и Джери Крофт. Беше паркирал срещу къщата, станала сцена на убийствата.
Когато малко след три часа камионетката на Хуан Саларко се зададе, Харди пъхна касетофона в джоба си, спусна гюрука и излезе от автомобила. На отсрещната страна на улицата Саларко тъкмо отваряше вратите на малкия си гараж. Докато се обърне, Харди вече стоеше до калника откъм страната на шофьора. Вдигна ръка с преувеличено нехайство — чувство, каквото всъщност далеч не изпитваше.
Той съзнаваше, че бе започнал да храни съмнения във вината на Андрю, откакто беше изслушал няколко пъти внимателно записа от разговора си с Хуан. Но, напомни си той, дали тези съмнения щяха да се потвърдят или разсеят, зависеше от онова, което Саларко щеше да му каже през следващите десетина-петнайсет минути. Ако наистина беше чул два изстрела или дори нещо, което би могло да се изтълкува като изстрели, надеждите на Харди щяха да рухнат. До този момент не бе осъзнал колко много се беше вживял в случая.