Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Как разбрахте? — попита Харди. — За това?
— Обадих се в МВЦ, за да говоря с Андрю, веднага след като се прибрахме тази сутрин. Оттам ми съобщиха. После се обадих на Хал и веднага дойдохме тук.
Но Хал продължи да говори на Ву.
— Все още не разбирам как така не ви е минало през ума да позвъните у дома. Алиша щеше да ни се обади и щяхме да се върнем много по-рано.
Ву издържа на погледа му, стисна устни и се обърна към Харди, който каза в нейна защита:
— Дъщеря ви не си беше вкъщи, сър.
— Какво? Разбира се, че си е била. И двамата говорихме с нея.
— Така е — потвърди Линда. — Беше си вкъщи. Определено. Тя ни се обади.
— На мобилния ви телефон? — попита Харди.
— Да, струва ми се — Линда премести погледа си от Харди на Ву, после отново на Харди. — Искате да кажете, че е могла да позвъни отвсякъде?
— Искам да кажа — започна Харди, — че когато са открили Андрю в килията му тази сутрин, са се обадили първо в дома ви, после са изпратили патрулна кола — било е четири часа след полунощ, не забравяйте — но е нямало никой. Първият човек, с когото са се свързали след това, е била Ейми, намерили са я в апартамента й.
— Не вярвам нито дума — каза Хал.
— Може да проверите — отвърна Харди. — Ще ви отнеме пет минути.
— Изкарвате дъщеря ми лъжкиня, така ли? — Хал насочи яростта си към Харди. — Знаете ли какво? Повече не ми се слушат тези идиотщини, нито от вас, нито от когото и да било. — Той се обърна към Линда и я сграбчи за лакътя. — Да си вървим. Край.
Тя обаче не помръдна.
— Искам да разбера истината за Алиша.
— Току-що я чухте — каза Харди.
— Няма значение — озъби се Хал. — Още една маневра, за да ни накара да се почувстваме виновни и в крайна сметка, сигурен съм, да му платим повече.
— Да ми платите повече ли? Имам новина за вас, приятелю, ако още не сте разбрали: аз работя безплатно. — Харди беше вече толкова вбесен от заслепението и арогантността на този мъж, че се изкушаваше да го цапардоса. Кръвта запулсира в ушите му. Почувства, че трябва да повиши глас, за да изпусне парата. — А защо не уволните Ейми? Каква блестяща идея! Няма значение, как ще се почувства Андрю, ако единственият човек, който е неотлъчно до него, откакто го арестуваха, също го изостави. Смятате ли, че това ще подобри душевното му състояние? Че ще повиши самочувствието му? Разбира се, не ви е първа грижа да се интересувате от чувствата на Андрю. Линда се изстъпи пред съпруга си.
— Как можахте да го кажете? Аз обичам момчето си.
Наистина го обичам.
Харди положи усилие, за да се успокои.
— Знаете ли, госпожо Норт, сигурен съм в това. Но случилото се миналата нощ не ви ли кара да мислите, че може би той не го знае? Че може би се чувства самотен и изоставен, сам-самичък на света?
— Грешката не е наша — каза Хал. — Децата ни имат всичко, каквото си пожелаят, имат всички възможности. — Той погледна съпругата си, хвана я за ръката и се обърна към Харди. — Искате да ни стоварите цялата отговорност. Но тук ние нямаме вина. Всичко е заради Андрю — лъжите, които наговори и така нататък. Винаги е бил трудно дете. Ние с Линда не сме виновни. Бяхме дяволски добри родители.
Харди осъзна, че това няма да ги отведе до нищо продуктивно.
— Вижте какво — каза той. — Аз самият имам две деца. Тийнейджъри. Знам за какво говорите. Когато на мен и съпругата ми се предостави шанс да бъдем сами, ние също се възползваме от него. Но смея да отбележа — и това важи както за мен и жена ми, така вероятно и за всички брачни двойки на планетата — че може би не сте чак толкова запознати с чувствата на сина си, колкото си мислите. Та в края на краищата той посегна на собствения си живот.
След кратък миг на напрежение Линда наруши мълчанието:
— Ще се върна при него — каза тя. — Ще стоя при него, докато се съвземе. Хайде, Хал. Идваш ли?
Като хвърли кисел поглед на Ву и Харди, без никакъв коментар Хал улови ръката на жена си и двамата влязоха обратно в стаята на Андрю.
27
— … И после хората се чудят къде бъркат във възпитанието на децата си — каза Франи. Вече й бе омръзнало да търка чаршафите и смяташе да наруши лекарската забрана, като слезе долу за вечеря. Харди обаче я беше надхитрил, като й занесе в спалнята подноса с храната — италианския специалитет фетучино Алфредо. Сега седеше до леглото й, напъвайки собствената си порция спагети на масичката до телевизора.
— Не съм сигурен, че Хал и Линда се чудят — отвърна той. — Ако ги питаш, не са сбъркали никъде. Те са страхотни родители. Трудили са се здраво и сега имат право да си гледат спокойствието.