Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Възможно е — съгласи се Глицки. — Във всеки случай си струва да установим дали някой в Туин Пийкс е Чул изстрели. Или — той се обърна към Белу — близо до дома на госпожа Кеъри?
— Да, но какво от това? — възрази Кунео. — Всички свидетели, които съм разпитал досега, казват, че не са чули нищо. Нищо не са чули, нищо не са видели, доколкото си спомнят и ако паметта не им е изневерила точно по това време и точно на това място от полукълбото, където са станали инцидентите. И какво? Следва ли да заключим от това, че имаме положителни доказателства?
Глицки остана невъзмутим.
— Поне положителни дотолкова, че АТО ще ни снабди с имената на хората, които са купували заглушители. Ще ги разпитаме и ще се опитаме да открием връзка между някого от тях и някоя от жертвите. Най-малкото, ще се занимаваме с нещо, вместо да чакаме със скръстени ръце следващия удар.
— А междувременно — рече Тейлър, — какво ще правим, ако Екзекуторът удари отново?
— Тогава, ако благоволи да ни остави следа, ще се хванем за нея, естествено. Но докато не разполагаме с нещо по-сигурно, трябва да елиминираме другите възможности, най-добрата от които е, че оръжие със заглушител е убило четирима души вместо двама.
— Освен това — каза Лание — можем да получим отговор на този въпрос до довечера, ако излезем и обиколим къщите още сега, когато е най-вероятно свидетелите да са си у дома.
Евънс възнегодува слабо:
— Това беше подло, Марсел.
Лание й се усмихна лъчезарно:
— Благодаря. Харесва ми да си мисля, че съм намерил ключа към ефикасното управление.
— Ще получим ли допълнително възнаграждение за извънредните часове? — попита Ръсел.
Това бе един от най-трънливите въпроси. Лание се поколеба, погледна Глицки, който кимна.
— Пишете ги към разследването на случая Боскачи — каза той.
— И още нещо — обади се Кунео. Всички обърнаха погледи към него. — Когато говорихме за Боскачи, вие казахте първо, изхождайки от предположението, че е една от жертвите на Екзекутора. Имаше ли и друго?
Един мускул заигра по челюстта на Глицки.
— Казал съм първо?
— Така мисля. Да, сър.
— Съжалявам — каза Глицки след кратко мълчание. — Вече не помня.
Когато Хал и Линда Норт излязоха от охраняваната болнична стая на сина си, Ву и Харди ги очакваха в коридора. След като Ву представи Харди, Линда се усмихна и каза:
— Дизмъс? Не се ли казваше така добрият крадец23 от Голгота?
Харди се насили да се усмихне. Не беше ни най-малко приятелски настроен.
— Да, точно така. Малко хора го знаят. Той е и светецът покровител на убийците.
Тялото на Линда се стегна.
— Андрю не е убиец.
— Не, госпожо, не е.
Хал се обади:
— След всичко, което ни мина през главата, приятно е да чуем някой да го казва. Значи мислите, че имаме шанс?
— Не ме разбирайте погрешно. Предстоят ни трудни дни, но има основание за предпазлива надежда. Във ваше отсъствие събитията претърпяха известно развитие. Освен, разбира се, този опит за самоубийство. — Той ги фиксира със студени очи.
Линда схвана посланието им.
— Мислите си, че сме ужасни родители, задето не бяхме тук, нали?
— Няма значение какво мисля аз — отвърна Харди. — Може би малко се учудих.
— На какво? — Хал застана пред съпругата си, сякаш да я защити. — На какво? — повтори той. — Защото заминахме на юг ли?
Харди не отговори.
— Аз попитах Андрю и той каза, че няма нищо против. Знаеше, че сме направили резервациите преди месеци и беше категоричен, че трябва да отидем. Бе само за три дни. Увери ни, че ще е добре. Беше започнал да свиква с МВЦ. Нямахме представа, че ще извърши подобно нещо. Откъде можехме да знаем?
— Госпожо Норт — рече Харди, — господин Норт. Не ви обвинявам за нищо. Начинът ви на живот не ми влиза в работата. Но заради Андрю щеше да е добре да знаем къде можем да ви открием, когато това се случи. Обаче…
— Той знаеше къде сме — разгорещи се Хал и се обърна към Ейми. — Бях сигурен, че ви е казал.
— Не, сър. Не ни каза.
— Той можеше да се свърже с нас по всяко време — добави Линда. — И двете ни деца можеха. Хал и аз винаги сме на тяхно разположение, когато се нуждаят от нас.
— Виждате ли — Хал, който се държеше все така агресивно, се обърна към Ву. — Можехте да се обадите на Алиша вкъщи. Имате номера. Тя лесно щеше да се свърже с нас.
23
Името на единия от крадците, разпънати заедно с Христос, единственият, който поискал благословията му. По-късно канонизиран за светец. — Бел.прев.