Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Si. Окей.
— Искате да кажете да? Така ли?
— Точно така. Да.
— А сега бихте ли описали всеки от тези звуци? Припомнете си ги съвсем точно и ми кажете дали някой от тях е приличал на изстрел от пистолет.
В очите на Саларко пробяга изненада, а може би нещо друго — признание за допусната грешка или просто страх. Той облиза устните си. Младежкото му лице внезапно се състари.
— Няма нищо — каза Харди. — Никога не сте свидетелствали, че сте чули изстрели. Казали сте, каквото сте казали и хората са го изтълкували. Сега аз ви питам. Имаше ли изстрели? — За момент му се стори, че го е уплашил, щраквайки невидим капан. Но не можеше да си позволи да загуби доверието на Саларко. Ако това се случеше, Андрю щеше да бъде съден като възрастен и навярно осъден. Самият Харди навярно никога нямаше да узнае истината за случилото се през онази нощ в долния апартамент.
През цялото време на разговора си с Хуан бе долавял подсъзнателно говора от телевизора в съседната стая — на английски. Сега, изпитвайки нужда да пренасочи енергията и да накара тези свидетели да проговорят, той се възползва от шанса.
— Госпожо Саларко?
Раменете на Ана се стегнаха, после въздъхна и се обърна.
— Si?
— Ще потвърдите ли разказа на мъжа си? Начина, по който описа шумовете? Някой от тях прозвуча ли ви като изстрел?
Без дори да се замисли, тя отговори:
— Не. Досега не бях помислила, но никой от звуците не приличаше на изстрел от пистолет. Само другите шумове. — Тя се обърна към съпруга си. — Carino? Si? Es verdad22?
Той кимна, сякаш черпеше сили от нея. Като си пое дъх, се обърна отново към Харди:
— Сега като се връщам назад, не мога да кажа, че някой от тези шумове звучеше като изстрел.
От облекчение на Харди почти му се зави свят. Не само че бе изкопчил това толкова важно признание, но го беше записал и на лента, беше записал и двамата съпрузи. Сега, вместо да бъдат главните свидетели на обвинението, с показанията си Саларко ако не оневиняваха, то поне помагаха на Андрю.
Ана приближи, взе бебето и се облегна на съпруга си.
— Говорите отлично английски, госпожо Саларко — забеляза Харди.
В момента тя не изглеждаше нито доволна, нито горда от този факт.
— Три години — каза Ана. — Хуан и мен — аз се упражняваме вкъщи.
— И научавате по нещичко от телевизията?
Тя хвърли поглед към хола, после сложи нежно бебето обратно в кошарката му.
Харди ги остави да свикнат с новия развой на събитията. Сръбна от бирата си и каза:
— Както ви обясних и преди, аз не съм от имиграционната служба. Няма да ви замесвам с тях, независимо какво кажете или направите. Ако дойдат да ме разпитват за вас, няма да им отговарям. Единственият човек, който ме интересува, е Андрю. Започвам да вярвам, че може би не той е убиецът.
— Но аз… — заекна Хуан. — Той беше. Видях го с очите си.
— Да, видели сте го — потвърди Харди. — Всъщност видели сте го два пъти. Веднъж, когато сте слезли да се оплачете, и втория път, когато се е върнал, след като сте позвънили на 911. Така ли е?
— Да. Но имаше и трети път.
Харди се сепна, преплете пръсти и се облегна назад. После стисна бутилката бира, сякаш търсеше опора. Не искаше да рискува да отблъсне Саларко, но се налагаше да засегне темата, опасявайки се от нещо много по-лошо, отколкото погрешната интерпретация на Хуан или липсата му на прецизност относно изстрелите.
— Именно за този трети, или по-точно втори път, искам да поговорим — започна той. — Когато вратата долу се е затръшнала, двамата с Ана сте изтичали до прозореца и сте видели някой да излиза на улицата.
— Не беше някой — каза Хуан. Той се изправи на стола си със скован гръб и преметна крак връз крак. Разбра накъде бие Харди и това не му хареса. — Беше момчето. Андрю. Видях го.
Страхувайки се да не го загуби, Харди надигна бутилката и отпи една глътка.
— Не казвам, че не сте го видели, Хуан. Щом твърдите, че сте го видели, значи сте го видели и точка по въпроса.
Саларко кимна отривисто. Изведнъж сякаш взе да му писва от всичко това, а също и да се страхува от последиците. Когато взе бутилката си и отпи, Харди се възползва от възможността.
— Само че когато говорихме миналия път… Лентата от разговора ни е тук, ако искате, може да я чуете… Но аз си записах и точните ви думи. — Той извади сгънат лист жълта хартия от джоба на ризата си, разгъна го пред тях и каза: — Ето. Слушайте. „Ана се приближава до този прозорец, тук, аз съм зад нея, а долу момчето бяга. Спира под лампата ей там, обръща се и Ана започва да отваря прозореца, за да… за да му се разкрещи, мисля, но тогава Карла започва пак да плаче.“. Ето какво сте казали, Хуан. Това ли е, което си спомняте?
22
Скъпи? Нали така? (исп.) — Бел.прев.