Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Така и предположих — каза Бранд, — когато разбрах за опита за самоубийство. След като сме честни един към друг, трябва да знаеш, че тази сутрин чух Уарвид да говори с помощника си по този въпрос. На твое място не бих възлагал големи надежди.
— Казал е, че няма да разреши отлагане?
— Това чух от помощника. Стига Андрю да се държи на двата си крака, отиваме на дело.
— Може и да не се държи.
— Това тепърва ще се изясни. Но нека те попитам нещо. Ако сега Уарвид отстъпи, тогава какво ще спре всички, на които им предстои дело, да хукнат да се самоубиват в навечерието му? — Бранд се облегна на стола си, сложи ръце зад тила си и качи краката си върху бюрото. — Нека си говорим направо, става ли? Тази процедура е само една формалност. Ти го знаеш, аз го знам, Уарвид го знае.
— Клиентът ми е излязъл от равновесие, Джейсън. На теб никога ли не ти се е случвало?
— Разбира се. През цялото време. Но точно сега единственото, което иска Уарвид, е да възстанови световния ред, и за да го направи, трябва да изпрати Бартлет на съд за възрастни. Което и ще стори. Утре.
Ву се премести от другата страна на вратата, скръсти ръце.
— Ще призова свидетели, вече съставих списъка.
Бранд смъкна крака от бюрото. Намести се на стола си и каза:
— Няма ли да оспорваш критериите?
— Всеки един поотделно.
— На мен ми стига и един, нали знаеш?
— Разбира се.
Бранд въздъхна.
— Предполагам, че си прочела разказа му.
— Прочетох го — отвърна тя. — Мога да представя смекчаващи обстоятелства.
— Представяй каквото си щеш. Но смяташ ли, че двойното убийство няма да е достатъчно сериозно обстоятелство за съда?
— Не и ако не го е извършил.
Бранд остана със зяпнала уста. Когато проговори, гласът му преливаше от загриженост.
— Ейми, чуй ме. Последния път в съда ти беше готова да пледираш вина. Сега караш един от най-честните съдии на света сериозно да се безпокои за теб. Какво се каниш да доказваш? Че убийствата не са се състояли? Не, тук няма какво да се доказва и ти отлично го знаеш. Веднага ще ти спретна случай prima facie20, налице е и тежестта на престъплението, и мотивът. Само да дръзнеш да оспорваш основните факти, и Уарвид ще те разбие на пух и прах.
Тя се усмихна.
— Чудесно. Разтревожен си.
— Не съм — каза той. — Или по-точно, тревожа се за теб. Не можеш да изтъкнеш никакви аргументи. Уарвид ще влезе в съдебната зала с предварително съставено мнение и така трябва да бъде.
— Може би ще го промени като чуе исканията ми.
— Но Ейми… Бартлет не е непълнолетен!
— Как да не е? Той е на седемнайсет, още момче.
Бранд отметна глава назад, покри лицето си с длани и я погледна през разперените си пръсти.
— Не мога да повярвам, че ще го направиш.
Ву пристъпи навътре, доколкото й позволяваше тясното пространство.
— Виж какво, Джейсън. Нали помниш какво каза Андрю в съда? Че не го е извършил? Може би говореше истината.
— Не е възможно.
— Ами ако е възможно?
— Тогава вървете на процес и го отървавай. Но, за Бога, първо го изкарай от съдебната зала на Уарвид.
Тя поклати глава и заговори разпалено:
— Той е склонен към самоубийство, Джейсън. В състоянието, в което е сега, си мисли, че ще прекара в затвора остатъка от живота си.
— Там му е мястото. Убил е двама души, Ейми.
— Може, обаче е невинен до доказване на…
Бранд се изсмя презрително.
— О, я престани, по дяволите!
— Прочел си разказа му и знаеш, че…
— Знам, че е опасен. Има извратено престъпно съзнание и си мисли, че може да те манипулира. Всъщност е на път да го докаже.
— Опитал се е да се самоубие, за да ме манипулира? Това ли искаш да кажеш?
Бранд сви рамене.
— Разбрах, че ризата, която е използвал, се е скъсала. Може първо да я е разпрал малко.
Ву избухна:
— Глупости, Джейсън! Отвратителни глупости!
Изведнъж зад тях изплуваха внушителните — и според Ву зловещи — очертания на пристав Нелсън, който почука на вратата.
— Всичко наред ли е при вас, хора? — Той се примъкна по-близо и сниши гласа си. — Тук, в коридора, звуците отекват доста силно, да знаете.
Бранд заговори над рамото на Ву с приветлив и успокояващ тон:
— Добре сме, Рей. Просто малка приятелска дискусия между двама областни адвокати.
Очите на Ву изпускаха искри, лицето й бе зачервено. Тя се извърна рязко и се промъкна покрай Нелсън.
— Извинете ме. — И като се затича с обувките си за тенис, изчезна зад ъгъла на коридора.
Бранд откри колата й, последната в дългата редица паркирани коли до бордюра срещу главния вход на МВЦ.
20
На пръв поглед (лат.) — Бел.прев.