Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Но защо е тук този човек? — попита Валънс, сочейки Харди, без да се отказва от спорната точка.
— Той ще съдейства за разговора ни — отвърна Глицки. — А вие, господин Валънс, сте тук благодарение на моето любезно разрешение. Не се намесвайте. — Оплакването на ръководителя на кампанията бе справедливо — нямаше законно основание за присъствието на Харди, но Валънс пък нямаше думата. Какво би могъл да предприеме? Да уведоми медиите и обществеността, че кандидатът му е заподозрян в убийство ли? Не, двамата с Кери бяха принудени да съдействат на полицията и доколкото зависеше от Глицки, нямаха друг избор, освен да търпят присъствието на Харди.
Само че Глицки имаше причина за това и тя незабавно излезе наяве.
— Господин Кери — започна той, — убеден съм, че си спомняте вчерашния си разговор с господин Харди във фоайето на „Св. Франциск“. Един доста продължителен разговор за Брий Бомонт, така ли е?
— Смятах, че е адвокат, но да, спомням си.
На челото си кандидатът държеше мокра кърпа. Той почти се бе излегнал на дивана и бе качил крака си, обут в дълъг чорап, на масичката пред себе си. Макар изобщо да не бе топло — нито навън, нито вътре в къщата, — кожата му лъщеше, сякаш леко изпотена. Глицки си помисли, че навярно Кери има температура и ако е така, толкова по-добре.
— Е, причината да доведа господин Харди тук и изобщо да провеждаме сегашния си разговор, честно казано, е свързана с онази ваша среща.
Колкото и да бе изморен и трескав, Кери леко се раздвижи, събирайки запасите си от енергия.
— Добре — обади се той.
Глицки кимна.
— Спомняте ли си да сте му казвали, че никога не сте ходили в апартамента на Брий Бомонт?
— Това бях аз! — избухна Валънс, прекъсвайки го, и повторно посочи Харди. — Ето защо звънях на този човек миналата вечер. Вече му разказах всичко. Просто бях забравил. И ето защо той нахълта в хотела ми…
— Господин Валънс, моля ви! — Глицки го смрази с поглед. — Е, господин Кери?
Кандидатът вече бе седнал нормално. Попи челото си с кърпата.
— Да, така му казах.
— И все още ли държите на думите си? Че никога не сте посещавали жилището на Брий?
Кери кръстоса крака и въздъхна дълбоко.
— Предполагам, открили сте някой, който ме е виждал там? Който ме е заснел? Навярно присъстващия тук господин Харди?
— Деймън, замълчи! — отново се намеси Валънс.
Но Кери изглеждаше едва ли не развеселен. На лицето му се появи шеговито изражение.
— Всичко е наред, Ал. Няма нищо. Лейтенантът обеща да държи случая в сянка, вярно ли е, лейтенанте? След като не съм убил Брий. На магнетофона е записана честната ви дума.
— Стига да успея — отвърна Глицки.
— Да, ходих там.
Глицки и Харди се спогледаха.
— Защо тогава сте казали на господин Харди обратното?
— Какво значение има, лейтенанте? Нима е престъпление? Можеше да е репортер, който се опитва да хвърли кал върху мен и Брий. Възможно е да е на страната на опонента ми и да се опитва да ме очерни, да представи нещата така, сякаш съм имал любовна връзка с омъжена майка на две деца. — Вдигна рамене. — Каза ми, че е адвокат на Рон, а аз съм убеден, че я е убил Рон. И господинът работи по делото. Ето защо го излъгах. Най-лесно беше да го излъжа.
— Убеден сте, че я е убил Рон?
— Да.
— Защо?
Свиване на рамене.
— Тя бе основният му източник на парични средства, но възнамеряваше да промени това положение. А той е открил, че губи този източник.
— Откъде знаете?
— За първите две ми каза тя самата. А последното заподозрях сам. — Междувременно Кери се бе преместил напред на дивана. Признаците на умора се бяха изпарили. Леко приведен, с лакти, опрени на коленете, смачкал кърпата в дясната си ръка, той напомняше на Харди за човек, увлечен да наблюдава последните мигове на изключително оспорван футболен мач. — Честно казано, изненадан съм, че на вас, полицаите, ви отне толкова време да се доберете до него. Ако се съди по този наш разговор, все още не сте го сторили, нали?
— Той има алиби за времето на убийството — спокойно отвърна Глицки, а характерната липса на усмивка му придаде печално изражение. — Ние все още сме възпрепятствани от физическия закон, според който човек не може да бъде на две места едновременно. Но като стана дума, къде бяхте вие в сутринта на убийството й?
Кери на практика прихна.
— Това е смехотворно.
— Това е простичък въпрос.
— Да, така е, но все пак си остава смехотворен. Намеквате, че съм заподозрян в убийството на тази жена ли?